Аленогръдо треварче

338

Аленогръдо треварче

Аленогръдо треварчеОписание: Големина 20 см. Мъжки: Горна страна зелена, глава синя, гушка и горна част на гърдите червени, долната страна на тялото жълта, покривните пера на крилата светлосини. Женска: Горна страна масленозелена, глава светлосиня, гушка и гърди зеленикави, останалата част от долната страна жълтеникава. (Подобна на женската на изящното треварче, само че синьото по главата и крилата на женското аленогръдо треварче е много по-светло). Малко: Като женската, но с по-матови цветове. Младите мъжки птици се разпознават по червените пера по гърдите, освен това крилата им са черни отдолу, докато при женските са сиво-черни. Времето на оцветяване е различно, обикновено след 3 до 5 месеца. Понякога мъжките имат няколко червени пера по гърдите още при излитането от гнездото.

Родина: Районите във вътрешността на западен Нов южен Уелс до Западна Австралия. Аленогръдото треварче е птица на сухите пустинни области и избягва влажните крайбрежни зони. Популациите в родината му Австралия са подложени на големи колебания.

Имаше периоди, когато беше почти изчезнало. Не може да се определи точно причината за съкращаването на числеността в природата – епидемия или недостиг на храна поради прекомерно засушаване. То се чувства добре само в области с храстовидна и тревна растителност. По време на пътуването ни в Западна Австралия се надявахме силно да видим аленогръди треварчета в района на Мърчисън, но нямахме късмет. Самият Джо Кенинг, който месеци наред пътува из областта до Калгурли, е видял само един екземпляр.

Отглеждане и размножаване: През 1961 година аленогръдите треварчета все още се числяха към най-скъпите съкровища, а освен това бяха много капризни за отглеждане. Но днес се отглеждат и развъждат все по-често. Редицата развъдени поколения се аклиматизираха и станаха доста устойчиви на климата. Въпреки това не бива да живеят при прекалено ниски температури или продължителна влага, защото не се чувстват съвсем добре. Сигурно не е преувеличено да се каже, че аленогръдите треварчета са вече по-многобройни в колекциите на развъждащите, отколкото в родната им Австралия! Един особено ценен принос към запазване на вида, тъй като този красив папагал се смяташе за изключително силно застрашен.

Препоръчително е да се отглеждат по двойки. До настъпването на полова зрелост на 6-9 месеца те съжителстват добре, дори ако са многобройни, но след това рано или късно започват гонитби помежду им и с други видове. Това смущава процеса на мътене. Съжителството с големи папагали също може да бъде опасно, както се е случвало при мен и други любители. За гнездилка приемат почти всякакъв вид хралупи, дори да са прекалено големи. Ако в такава хралупа влезе и голям папагал, малкото аленогръдо треварче няма шанс да избяга. Във волиерата може да се постави двойка астрилди, но ако не са мътещи в хралупа.

Аленогръдото треварче се придържа към земята. Не само за да си търси там семена, но и за да се излага на слънце. Дори при много голяма горещина птицата разперва крилата си и, легнала неподвижно на земята, се припича на слънце. Ако не го знаете, ще помислите, че виждате мъртва птица. Боязливостта е чужда на тези папагали. Особено възрастните животни са много доверчиви и не са раздразнителни.

Трябва да се обръща внимание на големината на птицата и на хубавите и чисти цветове. Много използваните за развъждане без почивка птици дават все по-дребно поколение. Червеният нагръдник на мъжкия трябва да бъде колкото може по-голям и ясно разграничен от жълтото на долната страна. Мътене може да се осъществи и в кафез с дължина 1 м. Женската снася 4-5 яйца, които мъти 19 дни. На 4 седмици малките излитат от гнездото.

Подовата настилка трябва да бъде покрита с 3 см пласт от угнил дървен материал. Някои женски отнасят с перата си малки стръкчета трева в гнездото. Вероятно това е инстинктивна защитна мярка срещу изсушаване на яйцата.

Аленогръдо треварчеСинята мутация изглежда много красиво. Добрият мъжки трябва да бъде изцяло син, но от гушата до покривните опашни пера белезникав. При женските синьото не е така ярко и се простира до гърдите, а останалата част от долната страна е повече сивобяла. Известна е още пастелносиня мутация. Мъжките имат гушка с цвят на кайсия, долната страна е повече златистокремава. Онаследяването при двете мутации е рецесивно. Следователно не трябва да се комбинират помежду им, тъй като пастелносините са само предходници на аленогръдите треварчета. Още преди 15 години видях при д-р Буркард в Швейцария първата пастелносиня мутация.

Ето какво поколение се получава: синьо (или пастелно) х синьо (или пастелно) = синьо (или пастелно)

нормално х с разпаднали се белези в синьо (или пастелно) = нормално и с разпаднали се белези

екземпляр с разпаднали се белези х екземпляр с разпаднали се белези = нормално, с разпаднали се белези и 25% синьо (или пастелно)

синьо (или пастелно) х нормално = всички екзем-пляри с разпаднали се белези в синьо (или пастелно)

Синята мутация се е появила вероятно през 1960 година в Австралия, след което е дошла през Англия в Европа и постоянно се подобрява чрез подбор. Не е препоръчително да се използват за размножаване само сини със сини, защото тогава птиците стават все по-дребни.

Освен това не бива да се забравя, че тази мутация е по-чувствителна и засега трябва да зимува при температура не по-ниска от 10-15°С. Цветовете на млади¬те птици са с различен интензитет.

Купуването на съвсем млади аленогръди треварчета може да е рисковано. По-добре е да бъдат на възраст най-малко половин година или повече. Има и други мутации, на които няма да се спираме тук.

Храна: Предимно дребни семенца, като негърско семе и малко коноп, за да се избегне затлъстяване. Дивото просо, накиснато и съвсем леко покълнало, е любима храна. Лющен овес, много звездица и свежи бурени. В период на размножаване натрошено твърдо сварено яйце, много настъргани моркови. През зимата ябълки на парченца, които не трябва да са покафенели.

Коментари от Facebook

коментари