Буркиево треварче

519

Буркиево треварче

Буркиево треварчеОписание: Големина 19 см. Мъжки: Горна страна кафеникава, долна страна розова, страните, челото и ивицата на веждите светлосини, белезникави петна под очите. Предната буза също белезникава. Женска: По-бледи цветове и без синя челна ивица. Малко: Като женската, но още по-матови цветове, оцветяването завършва на 7 до 9 месеца. Младите мъжки понякога се разпознават много рано по няколкото сини пера по челото.

Родина: Буркиевото треварче живее в сухите райони във вътрешността на Австралия. Обитава райони с акациеви храсти, размесени с треви и камениста почва.

То се придържа към земята и поради сивокафявата си защитна окраска се различава много трудно.

В района на Мърчисън видяхме само една-единствена птица. Тя мъти в тази област през август-септември, обикновено в малки евкалипти на височина 1-2 м. Буркиевото треварче води скитнически живот в зависимост от намираната храна. Намаляването на природните популации се дължи вероятно не само на необичайното засушаване, но и на нарастващия брой овце, които опасват цялата растителност.

Отглеждане и размножаване: Буркиевото треварче може да се отглежда и размножава както във воли¬ери на открито, така и в големи стайни кафези. През зимата температурите не трябва да бъдат минусови. През деня то може спокойно да лети свободно във волиерата, ако разполага по всяко време със защитно укритие. В миналото буркиевото треварче беше доста по-чувствително, но развъждането на много поколения го превърна в устойчив на климатичните ни условия вид. Тези птици са доста миролюбиви и може да се отглеждат заедно с вълнисти папагалчета или нимфи. Големите очи на буркиевото треварче говорят за това, че то вижда добре в полумрак. Привечер е най-бодро и продължава да лети наоколо, докато другите вече са заели постоянното си място за спане.

Размножителната зрелост настъпва обикновено на възраст 15 месеца. Тъй като екземплярите са различни по цвят, всеки развъждащ трябва да се стреми по възможност да размножава птици със силно розови пера. Също така челото на мъжкия трябва да има яркосиня челна ивица (при придобито възрастно оперение). Женската снася 4-7 яйца и ги мъти 18 дни. Те приемат гнездилка за вълнисти папагалчета, както и естествена хралупа, предназначена за скорци. Малките излитат от гнездото на 4 седмици. В първите дни са малко страхливи, но 14 дни по-късно вече са самостоятелни.

Днес вече има буркиеви треварчета в няколко мутации като канелена, бледожълта, пъстра и розова. Последната е и най-красива, онаследяването при нея е свързано с пола.

1.0          розов х 0,1 розов = 1,0 и 0,1 розов

1.0          розов х 0,1 с нормален цвят = 1,0 с разпаднали се белези и 0,1 розов

1.0          с нормален цвят х 0,1 розов = 1,0 с разпаднали се белези и 0,1 с нормален цвят

1.0          с разпаднали се белези х 0,1 розов = 1,0 розов,

1.0          с разпаднали се белези и 0,1 с нормален цвят

1.0          с разпаднали се белези х 0,1 с нормален цвят =

1.0          с разпаднали се белези, 1,0 с нормален цвят и 0,1 розов, 0,1 с нормален цвят

Следователно женски с разпаднали се белези не може да се получат никога!

Розова мутация: Извивката на крилото е съвсем бяла, горната част на главата, шията и почти целият гръб са силно розови, само бузите са кафеникави, а също и големите и малките крилни пера. Контрастът между розово и кафяво е изключително хубав. За съжаление разпознаването на половете при розовата мутация е трудно, тъй като синьото чело на мъжките диви птици липсва.

Храна: Лющен овес, сребърно просо, японско просо, дребни слънчогледови семки и много пресни семена от диви растения. По време на мътене слънчогледовите семки и дивото просо трябва да бъдат накиснати (всеки ден се промиват добре).

Коментари от Facebook

коментари