Изкуствено мътене при влечугите

901

Възможно ли е изкуствено мътене при влечугите

Мътене на геконНякои влечуги са живородни, но повечето снасят яйца. Те биват с мека или твърда черупка. Невинаги обаче е възможно да се наблюдава снасянето на яйцата. Обикновено преди предстоящото снасяне на яйца женската проявява растящо безпокойство. Водните костенурки излизат от водата по-често от обичайното и като душат и опипват с муцуната си, търсят на сушата подходящо място.

Случва се гущерите и костенурките да ровят пробно на различни места. Ако забележите, че надебелялата от яйца женска (гущер или змия) изведнъж е отслабнала, трябва да претърсите основно терариума за яйцата (като повдигате корените или камъните, внимателно преровете дъното).

Когато намерите мястото, трябва да го откриете и да маркирате горната страна на яйцата с мек молив – с кръстче или написване датата на снасяне. Това е необходимо за ориентация, тъй като положението на яйцата на влечугите не трябва да се променя известно време след снасянето им. За разлика от птичите яйца, при яйцата на влечугите липсва шнурчето – връзката между жълтъка и белтъка, което задържа жълтъка винагив нужното положение. Ако се промени положението на яйцето, например при прехвърляне в инкубатор, зародишът обикновено умира. Тоест при пренасяне трябва да се подхожда много внимателно! За по-нататъшното развитие до излюпването на малкото (време на инкубация) от значение са определена температура и влажност. Инкубационното време е различно при различните видове, поради което се налагат литературни справки. В някои случаи температурата на мътене има значение дори за развитието на пола, каквото например се наблюдава при костенурките.

В основни линии инкубаторът трябва да наподобява климатичните условия, преобладаващи на естественото място на снасяне на яйцата (положна яма).

В родината си някои животни са изложени на колебанията на денонощния ритъм. За да избегнат големи температурни колебания, някои влечуги снасят яйцата си в природата на места, близки до материали, задържащи топлина или там, където при процесите на гниене се отделя топлина.

За изкуственото мътене яйцата се пренасят в пластмасова кутия или саксия за цветя. Тези съдове трябва да се напълнят до 2/3 със субстрат (влажен торф, смес от пясък и торф, микропорест материал). В субстрата най-напред се правят вдлъбнатини, в които се поставят яйцата, без да се променя положението им.

Яйцата на гущери или змии са чувствителни към светлината. Също както чувствителните към светлина яйца на костенурките, те трябва да се покрият с рохкав слой от субстрата или с парче дебел картон. След това съдът се поставя в апарата за мътене, където при необходимата влажност остава до края на инкубационния период (периода на развитие). При геконите, костенурките и анолисите развитието трае между 8 и 9 седмици при влажност на въздуха 75-90% и температура 27-29 °С. Излюпването на малките се познава по пукнатините в обвивката на яйцата. Едва когато са напълно развити и жълтъкът в коремния отвор изчезне, те напускат обвивката на яйцето. Сега вече може да бъдат пренесени в съда за отглеждане. Естествено, не всеки любител на терариум разполага с люпилня, каквато се предлага в магазините. Но пък не е трудно с малко средства сами да си я направите.

Люпилня, която лесно може да се изработи

За да може да се осигурят условията за инкубация, е достатъчен обикновен аквариум, на чието дъно се поставят две тухли. Налива се вода на височина до 2-3 см, включва се регулируем нагревател за аквариуми, до¬като въздухът се затопли до необходимата температура. За да се поддържа и нужната висока влажност на въздуха, инкубаторът се покрива с поставен под наклон капак. Влажността на въздуха се регулира между 50% и 100% чрез повдигане или спускане на капака. Наклоненото положение на капака предпазва чувствителните яйца от накапване с кондензна вода. Температурата може да се измерва с термометър, а влажността с хигрометър.

Коментари от Facebook

коментари