Как да изберем най-подходящия вид животни за отглеждане в терариум

794

Подходящи животни за отглеждане в терариум

ГущерВ следващите няколко материала ще представим някои безгръбначни и гръбначни животни, подходящи за отглеждане в терариум. Някои от тях може да се развъждат, така че все по-рядко се налага дивото им ловуване. Ето защо е неправилно да се говори за „животни за начинаещи“, тъй като тези животни имат същото право да бъдат отглеждани грижливо. При представените тук животни се касае за силни, леки за отглеждане видове, чиито потребности съответствуват на непълните първоначални познания.

Преди да се снабдите с даден вид животно трябва подробно да се осведомите за него. Ето защо кратките информации за животните далеч не са достатъчни. Те трябва да послужат само като начална представа за това, какво може да се очаква при отглеждането на съответния вид (или раса).

Всяка от кратките монографии съдържа едни и същи 8 точки. Всеки терарист трябва да се запознае с основните понятия. Само така ще бъде в състояние да извлече необходимата информация от книгите и статиите по тераристика.

Наименование

При наименованието на животните прави впечатление, че те имат едно или повече имена на съответния език и научно наименование. Местното име може да бъде само основа, тъй като едно и също животно понякога има две, три или повече имена на съответния език.

Научното наименование има общосветовно значение и може да бъде променено най-много веднъж, когато това налагат някои нови научни открития. Първото име винаги сочи рода, към който спада животното. Второто име, което се пише с малки букви, е името на вида. Понякога към наименованието на някое земноводно, влечуго или друго животно се прибавя трето научно име. В този случай се касае за подвид.

Външен вид (В)

Докато научното описание включва и най-малките подробности, като брой на люспите, данни за големината на отделните части на тялото и др., в книгите за терариуми се посочват обикновено само характерните белези.

Разпространение (Рп)

Под разпространение се разбира географската област на естествено развитие на животните. Природните пространства вътре в района на разпространение, които действително населяват животните, са разгледани в следващата точка.

Жизнена среда (ЖС)

Обикновено става дума за ясно разграничена част от природата. Жизнената среда се означава като „хабитат“ или „биотоп“.

Начин на живот (НЖ)

Подробното описание на начина на живот на дадено животно би надхвърлило рамките на книгата. По тази причина е отбелязано само най-характерното място на пребиваване, както и времето на основна активност.

Вид терариум (Т)

Отговор на въпроса какъв терариум е най-подходящ за вида.

Подбрани са такива понятия, които се срещат и в други книги и списания за терариуми.

Воден терариум – басейн с малка сухоземна част и голяма водна част

Терариумите тропическа дъждовна гора са терариуми с гъста растителност; в тях живеят предимно животни, които предпочитат висока температура и влажност

Саванните или пустинни терариуми са сухи и топли. фин чакъл и пясък служат за основа, а камъни и корени за декорация. Само устойчиви растения с дебели, плътни листа издържат в тях продължително време.

Ако в терариума има много камъни с ниши между тях като основно оформление, говорим за скален терариум.

Храна (X)

Изхранването и настаняването имат основно значение при отглеждането на животните. Храната трябва да бъде разнообразна, за да се избегнат явления на авитаминоза и болести.

Развъждане (Рв)

Целта на любителя на терариуми е не само успешно да отглежда избраните животни, но и евентуално да развъжда здрави животни. Дегенерирани или несъответствуващи на външния облик екземпляри не трябва да се използуват за развъждане.

Зимен покой (3)

Готовността за размножаване на много животни с променлива температура, каквито са земноводните и влечугите, обикновено настъпва едва след пауза на покой. При видовете от умерената климатична зона тази пауза може да се осъществи при ниски температури (5-10 °С) при почти пълна неподвижност.

Преди зимния сън трябва винаги да се предвиди 1-2 седмичен период на ограничено хранене, за да не се натрупват остатъци от храна в храносмилателния тракт. При различните видове влечуги (напр. костенурки) за това може да помогнат хладки бани. След обилно поглъщане на вода те обикновено отделят и последните отпадъчни вещества.

За периода на зимен сън животните се поставят в сандък, кашон или пластмасова кутия с капак, пропускащ въздух, напълва се с влажен торфен мъх (но не торф!), влажни късчета порест материал, а понякога и влажна шума. Преминаването към зимен сън трябва да става бавно, а не рязко. Подходящо място е хладно мазе, но може и хладилник.

След зимния сън кутията за презимуване се внася в по-топло помещение. След като земноводното или влечугото се събуди и започне активно да се движи, то се поставя отново в хладка вода. Животните поемат вода през кожата (земноводните) и чрез пиене (влечугите), след което отново започват да отделят отпадъчни вещества. Сега вече може да бъдат поставени в техния терариум.

Някои видове (саламандри и блатни или водни костенурки) зимуват успешно във вода в студен и поставен на тъмно аквариум.

Терариумните животни трябва да се контролират от време на време дори през периода на зимуване, но не трябва без нужда да се взимат в ръка. Ако проявяват неспокойствие, което е знак, че не са готови за зимен покой, те трябва да останат в терариума. Впрочем болните животни често не показват готовност за зимуване!

Коментари от Facebook

коментари