Многоцветни европейски котки

524

Видове многоцветни европейски котки

Това са много разпространени и харесвани котки с набито и мускулесто телосложение. Тяхната окраска е най-разнообразна, допускат се всички цветове, но стандартът е много стриктен по отношение на шарките и тяхното разпределение.

При тигровата котка шарките са тип „райе“. Крайниците имат хоризонтални ивици, правилно разпределени. Опашката е с пръстеновидни шарки, а вратът е опасан с огърлица от пръстеновидни ивици. Характерна е шарката с форма „М“ върху челото на масивната глава и ивиците тип „зебра“ на бузите. Съществуват три варианта на тигровата шарка: класически, скумриен и петнист. Тези котки са средноголеми, с широки рамене и среднодълги крайници.

Сребърнотигрова европейка

Основният цвят е сребристосив. Ивиците са черни и се открояват ясно. Носната гъба е керемиденочервена или черна, крайниците са черни. Очите са тюркоазенозелени или лешникови.

Червенотиарова европейка

Основният цвят е почти червен, а шарките са тъмночервени и се открояват добре. Крайниците са тъмночервени. Очите са със светломеден цвят и хармонират на цвета на козината.

Кафява европейка таби

Основният цвят е кафяв с много гъсти черни шарки. Очите са оранжеви, лешникови или тъмножълти.

Пъстра европейка

Тези котки напомнят римските мозайки от Помпей. Петната са добре разграничени на светлия фон. Те обхващат хълбоците, крайниците, главата и гърдите. Опашката има или същите шарки като на тялото, или пръстеновидни. Цветът на шарката трябва да бъде близък до основния, но добре да се откроява. При сивите и сребърни фонове на косменото покритие шарките са черни.

Мраморната европейка има по издължено тяло, а бузите не са така изразени. Различава се от тагровата европейка по рисунъка на шарката. По гърба на котката, от тила до опашката, минават три тъмни ивици. Две линии обхващат главата, продължават по раменете и образуват „пеперудови крила“ (също като при тагровата). Отстрани на тялото, симетрично на гръбначния стълб, се оформят характерните мраморни шарки.

Опашката и крайниците имат пръстеновидни ивици. Мраморните европейки, също както и тигровите, имат най-разнообразно оцветяване на косменото покритие. Най-често срещани са сребърномраморна, кафявомраморна, кремавомраморна и др.

Костенуркова европейка

Тази разновидност се среща предимно при женски котки. Мъжките са стерилни. Окраската, напомняща черупката на костенурка, се получава от ясно изразени червени, черни и кремави петна. Очите са оранжеви, медни или с лешников цвят.

Съществува и коетенуркова европейка с бяле. Козината й има големи, добре оформени черни, червени и кремави петна с бели зони на муцуната и гърдите.

Синьо-кремава европейка стандарт

Окраската на тази котка представлява смес от сини и кремави пета, леко смесени и равномерно разпределени. Очите на цвят са оранжеви, медни или жълти, без зеленикав оттенък.

Двуцветна европейка

При нея белият цвят е задължителен, а всички други са допустими като втори цвят. Белият цвят не трябва да е повече от 2/3 и да е равномерно разпределен. Ушите и лицето на двуцветната европейка са цветни, а на главата, врата, предните крайници и корема има бели петна. Очите са медни или оранжеви.

Често срещани са и трицветните, и петнистите късокосмести котки. При тях също има голямо разнообразие в комбинацията на цветовете на окраската.

Шартрьоз

Шартрьоз са котки с африкански произход, внесени във Франция през XVIII век. Те са послушни, сърдечни и спокойни. Много силно се привързват към стопаните си, въпреки че са свободолюбиви животни. Шартрьоз са отлични ловци на плъхове и мишки. Цвят – всички сиви нюанси, от синьо-сивите до тьмнооловните, без следи от шарки и без бели косми. Муцуната и крайниците са сиви с тъмнооловен цвят. Очите са жълти или оранжеви.

Руска синя

Основен белег, който отличава тази порода от останалите, е нейната безконкурентнокрасива, изключително гъста козина. Най-известният котарак от тази порода принадлежал на руския цар Михаил I и се наричал Баска. В Русия вярвали, че тези котки носят щастие.

Различните имена, които породата имала, свидетелстват за много неясноти в нейния произход. Някои изследователи я приемат за руска порода, а други твърдят, че тази котка отдавна е била позната в Швеция. В един период наричали тази порода „архангелска“, защото тя била пренесена в Англия от моряци от пристанище Архангелск. По-късно породата се срещала под името „испанска“, а в началото на века в Америка била наричана „малтийска“. През Втората световна война броят на тези котки силно намалял и за запазване на породата в селекцията били използвани късокосмести сини котки и сиамки. По този начин се предотвратило изчезването на синята руска котка, но видът й напълно се променил – тя много наподобявала сините сиамски котки и загубила характерната си гъста козина. В края на 60-те години,’ благодарение усилията на селекционерите, породата постепенно си възвърнала предишния облик.

Синята руска котка има ласкав, тих и малко плах характер. Тя е толкова деликатна, че трудно може да се чуе типичното жално мяукане дори по време на разгонването. Породата има варианти, които са получили популярност в Нова Зеландия. Това са селекционирани бели и черни руски котки.

Тялото е с елегантна, лека осанка, тесни гърди, дълги крайници. Главата е къса, по-скоро триъгълна, с тесен и сплескан череп. Има малко чело и силна челюст. Ушите са големи, широки в основата и окосмени в края. Очите са доста раздалечени, с бадемова форма, със зелено-изумруден светъл цвят. Козината е къса, гъста, фина, лъскава, със сиво-син цвят с много оттенъци.

Коментари от Facebook

коментари