Нестандартни породи котки

2510

Непопулярните породи котки

Трицветна персийска котка

Трицветната персийка може да бъде в два варианта:

–   Задължително с бял цвят, съчетан с други цветове или техните варианти. Цветовете трябва да са разположени равномерно.

Трицветна персийска котка–   С добре изразени петна от черен, червен и кремав цвят (костенуркова). Без бял цвят и нюанси. На главата трябва да има петна от тези три цвята. При костенурковите персийки цветовете трябва да са ясно разграничени и блестящи. Очите са оранжеви или медни.

Обикновено котетата от този вариант са женски, а рядко срещаните мъжки са стерилни. Женските костенуркови котки трябва да бъдат събирани с черни, червени или кремави мъжки дългокосмести. Тези котки са отлични майки и са по-дружелюбни и общителни от повечето персийки. Костенурковите котки с бяло, които са твърде сродни с костенурковите, трябва да се чифтосват с двуцветни мъжки.

Персийка – кълърпойнт

Персийска котка колор пойнтТази порода е създадена след селективна дейност в Швеция и САЩ през 20-те години на века. Тя е резултат от кръстоската между персийки и сиамки Прилича на бирманската котка, но няма нейните характерни бели лапи. Коприненото космено покритие е типичното за персийските котки. Окраската на козината е като на сиамките. Познати са много варианти – всичките със сини очи. Много рядка разновидност е червеният кълърпойнт с кремавобяла основа и червеникави уши, опашка, лапи и муцуна. Популярен е синият кълърпшнт, който има за основа белия цвят.

Свещената Бирманска котка и турската котка (Ван) са класирани до персийката. Свещената бирманска котка е може би единствената котка, чиято порода е била призната във Франция още през 1920 г., въпреки че е била по произход от Близкия Изток. Тя има специфична стоика с масивно тяло и ниски, елегантни крайници. Бледата й козина е оцветена на места като тази на хималайската котка. Каквато и да е на цвят – кафява, шоколадова или синя, тя има бели лапи.

Тялото е издължено, масивно, добре сложено, с къси и здрави крайници. Главата е широка и силна, с дебели бузи. Очите са светлосини. Козината е с цвят, по-светъл от черупка на яйце. Шарките по опашката, крайниците и лицето с тъмнокафяви (за кафявата) и синьо-сиви (за синята). Крайниците са с бели чорапки и тази характеристика е най-типичната за свещената бирманска котка.

Котка от Турция

турска коткаПървата котка от Турция е дошла в Европа през 1955 г. Тъй като идвала от местността Ван (южна Турция), започнали да я наричат „котка от Ван“.

Новата порода получила прозвището „котка плувец“, когато се разбрало, че много обича да се къпе. Тази котка е дългокрака, но мощна. Има средно големи крайници, кръгли лапи и косми между пръстите.

Главата е къса, с триъгъпна форма. Ушите са доста големи, щръкнали и малко раздалечени.

Носът е по-скоро дълъг. Очите са много кръгли, с кехлибарен цвят, с депигменгирани клепачи.

Опашката е със средна големина, гъста, с кестенявочервеникав цвят, с по-светли пръстеновидни шарки, много бледи при котетата. Козината е дълга, копринена, бяла (като вар), без следи от жълти оттенъци. Бяло лице, с две кестенявочервеникави петна (във форма на огнен пламък), бели уши, брада и бледорозови възглавнички на ходилата.

Норвежка горска котка

Норвежка коткаТова е естествено възникнала порода от непородисти домашни дългокосмести котки в Норвегия. По форма тялото й прилича на по-едра европейска късокосместа котка. Главната характеристика на тази порода е типът и качеството на козината. Тя е среднодълга и се състои от два вида косми. Единият е водоустойчив, а другият (подкосъма) предпазва тялото от ниските температури. Цветът и рисунъкът имат второстепенно значение.

Тялото е добре развито, мускулесто и дълго. Стои на високи крайници, като

задните са по-високи от предните. Опашката е дълга и рунтава. Главата е с формата на триъгълник, с дълъг нос с равен профил без стоп, със силна брада. Ушите са разположени високо на главата с космести четчици като при риса. Очите са големи, отворени, с най-различно оцветяване. Козината е дълга, а космената основа е лъскава и непопиваща вода. Лятното окосмяване е късо, без якичка и без гъсти косми на гърдите. Основният слой е слабо развит. Зимното окосмяване се образува през есента и е с добре развит равномерен основен слой. Оцветяването е в най-различни нюанси.

Сомалийска котка

Сомалийска коткаТази порода произлиза от дългокосместата абисинска котка. През 60-те години започва да се селекционира в САЩ и Канада и през 1972 г. е призната от ПРе. В наше време се отглежда и в Европа. Сомалийската котка е много приятна и мила, със спокоен нрав и доста интелигентна.

Тялото е среднодълго и добре развито, с относително дълги крака и опашка. Главата е триъгълна, с добре развити челюсти и големи уши с четчици. Очите са зелени или кехлибарени.

Козината е среднодълга с гъст и фин косъм. На плещите гя е малко по-гъста, с типична якичка и гащички.

Балинезе

БалинезеПо окраска прилича на сиамската котка, но козината й е полудълга и изключително мека. Тялото й е издължено и тънко, краката също са по-дълги, главата е клиновидна.

 

 

 

Регдол

РагдолТя е голяма, мускулеста американска котка с дълга козина. Характерно за нея е това, че при вдигане отпуска мускулите си (регдол – „парцалена кукла“).

Коментари от Facebook

коментари