Обучение и възпитание на малките кученца

992

Възпитание на малките кученца

Възпитание на малките кученцаЗа разлика от човека, кучето притежава само добри качества. Задачата на стопанина е да укрепи и развие тези качества, възпитавайки правилни любимеца си. Малките кученца наистина са като малките деца, те не познават нашите понятия за „добро“ и „лошо“

За малкото кученце са еднакво интересни и пазарската чанта на стопанката, и току-що засадените в саксията цветя. Или пък кофата за боклук. Не отблъсквайте животното в тези случаи, а внимавайте просто то да не достига до забранените зони. Редът в домакинството е половината от възпитанието на малчугана.

Същевременно малкото куче е и неподкупен пазач. То съобщава за всичко „чуждо“ и необикновено „нещо“, което става в къщата и около нея. Има и доста домашни любимци, които са по-чувствителни към звука и високите тонове ги провокират да „пригласят“, виейки – не ги наказвай¬те за това!

Най-важното нещо за кучето е носът, с който то възприема повечето информация за света. Както човекът преглежда сутрин вестника, така и неговото куче „чете“ вестите, оставени по всички ъгли от кучета, други животни и хора. Не го дръпвайте грубо точно тогава, когато е най-интересно за него.

Способностите трябва да се направляват

Кучето е непретенциозен приятел на човека. За него семейството е всичко. Не разклащайте доверието му! Хвалете го винаги, когато е заслужило. Кучетата са чувствителни същества, всяка одобрителна и любезна дума ги въодушевява, а неразбирането и бруталното отношение ги нараняват. Те са открити и непредубедени – трудно могат да разберат фалша и грубото отношение на двукраките „неблагодарници“.

По света има кучета за различни цели, за всяко жили¬ще, за всеки човешки темперамент и всички тези четириноги приятели се отличават с една черта – неподкупност и вярност.

Например, клубовете „Пинчер-шнауцер“ в Германия са в изгодното положение да предложат подходящо куче от всякаква големина на претенциозните купувачи. Съдете сами: тези клубове предлагат едрите ризеншнауцери и средноголемите мителшнауцери, но там не липсват и цвергшнауцерите (джуджета). Бъдещите стопани могат да си вземат „нормален“ пинчер, но могат да си тръгнат и с минипинчер под мишница.

„Дребосъците“ обикновено са недружелюбни и подозрителни към чуждите хора и са бдителни и шумни пазачи на къщата и стопанството. Затова много хора ги предпочитат.

В много европейски страни пинчерът-джудже има свои верни привърженици, защото като дребно куче с късо и гладко космено покритие той е идеалния компаньон и за най-тясното жилище. Доста хора, любители на дребни¬те породи, смятат минипинчера за типичен пример, при който „умаляването“ не дава признаци на израждане – контурът е плавен, фигурата е с отлични пропорции, мускулатурата (независимо от дребния ръст) е отчетлива и добре разпределена. Минипинчерът е силен, здрав и подвижен, дързък в държанието си, темпераментен и интелигентен.

Много интересен сред „дребосъците“ е маймунският пинчер (афенпинчер), който е направо киноложка скъпоценност с оригиналния си външен вид и странен нрав. Това животно е една смесица от упорство, безстрашие и огромна привързаност към стопанина. Тази дребна „издънка“ на голямото семейство на пинчерите и шнауцерите е наистина куче, което въпреки ръста си (25-30см) заслужава високо място сред събратята си.

Коментари от Facebook

коментари