Пенантова розела

2143

Пенантова розела Platycercus elegans elegans

Пенантова розелаОписание: Големина 33-35 см. Мъжки: Карминеночервен, бузи, опашни пера и крила – преобладаващо сини, перата по гърба черни, обрамчени с червено, здрав клюн и силна голяма глава. Женска: По-малка глава, по-тясна основа на клюна. Малко: Изцяло зелено до почти червено. След 13-15 месеца добива окраската на възрастните.

Родина: Крайбрежните райони на Източна и Южна Австралия. Виждали сме пенантови папагали само в гъсти и влажни гори на голяма височина. На височина 600-800 метра рано сутрин цялата природа е обвита с гъсти облаци, докато низината вече е огрята от слънце и е много сухо. Тази изключителна климатична разлика може да си представите само ако сте я преживели.

Във влажните гори растат орхидеи, различни епифити, лиани се вият около смокини, зеленеят се високи по няколко метра дървовидни папрати и цялата джунгла е изпълнена с живот.

Известни са 3 подвида, при които малките са различно оцветени. Голямата зелена номинантна форма живее на югоизток, а по-дребният подвид на червената пенантова розела (Р. е1е§ат пщгезсет) обитава по-топлите северни райони.

Отглеждане и размножаване: Волиерата на открито с укритие не трябва да бъде по-малка от 4-5 м. Препоръчително е конструкцията да бъде желязна, тъй като този папагал има по-силно изразена потребност да кълве. Вътрешното помещение също трябва да бъде от здрав материал. Има случаи на прокълвани дъски с дебелина 16 мм. Не се препоръчва също тънка мрежа. Ще си спестите ядове и неприятности, ако помислите предварително за тези неща.

Студът не пречи на тези папагали, често се случва да се къпят при доста хладно време. По-чувствителен е само по-дребният червен северен подвид.

Рано напролет по време на любовния период мъжките се оживяват и проявяват непоносимост спрямо други птици. Ето защо във волиерата в съседство не трябва да има двойка от същия род. Може да се препоръча евентуално поставяне на двойна мрежа между двете волиери. Пенантовите розели не са много придирчиви към мястото за мътене. Те приемат малки и големи дънери и сандъчета, но женската мъти по-спокойно и по-сигурно в по-дълга гнездилка от естествено дървесно стъбло. Снасят до 8 яйца, които женската мъти в продължение на 21-22 дни. След 4-5 седмици малките могат вече да летят, но родителите ги хранят още 2-3 седмици след излитането. Случва се едногодишни птици да отгледат малки, въпреки че оперението им все още не е добило червен цвят. Рядко може да се очаква второ мътене.

Женските пенантови розели са по-популярни и търсени от мъжките. За съжаление малките от зелена¬та и червената порода вече не са чисти, тъй като много развъждащи смесват двете породи. Пенантовите розели се размножават успешно дори на 19-годишна възраст.

При Г. Шмит от нормална двойка се получил необичайно оцветен екземпляр, от който по-късно са получили синя линия на пенантовата розела.

Онаследяването е рецесивно, както при сините екземпляри на А§арогтз регзопаШз регзопаШз. Птици с разпаднали се белези изглеждат нормално.

Храна: Слънчогледови семки, понякога овес или пшеница, много ябълки и моркови, плодове от калина, шипки, мукина, глогинки и много звездица, глухарче (листа и семенни капсули), семена от живовляк и често пресни клонки за кълване. В периода на размножаване допълнително стар накиснат и изстискан бял хляб, сухар, натрошено твърдо сварено яйце, покълнало просо и много звездица.

Коментари от Facebook

коментари