Полова система на котките

2189

Полова система на котките

Полови органи на котарака

Полова система на коткатаМъжките полови клетки се образуват в тестисите, поместени в тестисната торбичка, намираща се между ануса и разположения непосредствено под него обърнат назад пенис. Тестисната торбичка е сравнително малка и едва видима при животните с гъсти косми. През надсеменника произведените полови клетки попадат в съответния семепровод, оттам в тазовата част на уретрата и по време на половия акт пак през нея във влагалището на женската котка. Пенисът на котарака е 2—2,5 см дълъг и има около 4 мм пенисна кост. Върхът му е осеян със 100—200 броя малки рогови шипчета с дължина около 1 мм, които се оформят окончателно при достигане на полова зрелост. Самият пенис е скрит в кожено ръкавче. Често се срещат котараци само с 1 тестис и много рядко — животни, при които липсват и двата тестиса. Това явление се нарича крипторхизъм и е свързано със слизането на тестисите от коремната кухина в тестисната торбичка по време на развитието на плода или непосредствено след раждането, което може да е частично или  напълно. Такива животни проявяват типичното за котараците полово влечение и дори с един тестис са напълно годни за разплод. Тъй като този недостатък обаче се предава по наследство, обременените котараци не бива да се използуват за разплодни цели. Състоянието на скритите тестиси може да се установи от ветеринарен лекар едва след достигане на полова зрялост. Поставянето на точна диагноза при съвсем млади животни не е възможно. При кастрация трябва да бъдат отстранени и скритите тестиси, тъй като в противен случай не се получава желаният ефект от операцията.

Полови органи на котката

Те служат не само за да произвеждат женски полови клетки, но и да осигурят развитието на оплодената клетка до момента на раждането. Затова наред с яйчниците, отделящи яйцеклетките, към половите органи на котката спадат още матката, в която попада оплодената яйцеклетка и остава до пълната й зрелост, и яйцепроводите, свързващи яйчниците с матката. За разлика от човека матката на котката няма крушообразна форма, а се състои от два рога, вливащи се в общо маточно тяло. Кухината на матката се затваря от маточната шийка, която я свързва с влагалището.

По време на разгонването и естествено при раждането шийката на матката се разширява, за да пропусне мъжките полови клетки или плода в процеса на раждането. За разлика от коня или кравата, които са едноплодни животни, котката ражда нормално по няколко котенца — средно 3—5 и най-много 10—12. По време на бременността шийката е свита и допълнително запушена с тапа от слуз. Храненето на зародишите в матката става посредством плацентата. С изключение на периодите на разгонване и бременност матката има дължина 10—12 см и дебелина на стената около 4 мм.

Котката изглежда притежава вродено вътрешно чувство за време. Приема се, че това качество се основава на 24-часовия дневен ритъм и редуването на тъмно и светло, както е и при други видове животни. Това може да се из¬ползува от стопаните на свободно излизащите котки. Достатъчно е стриктно да се спазва определеният час за хранене вечер, за да може котката да бъде прибирана през нощта.

Коментари от Facebook

коментари