Развитост на сетивата на хамстерите

584

Повече за сетивата на хамстерите

ХамстерЗа съвършеното приспособяване към средата от изключителна важност са и фините, добре развити сетивни органи на хамстера. Неговите уши са много големи в сравнение с размерите на тялото, което говори за много добре развит слух. С него той все още може да възприема тонове от ултразвуковия регистър, които хората отдавна са престанали да чуват.

Хамстерът също така отлично долавя по-ниските и по-глухи шумове и освен това свиква много лесно да ги различава. Ако ежедневно говорим на нашия хамстер, той бързо разбира кой издава тези тонове.

Така че нашият глас може да изиграе много голяма роля при изграждането на доверието. Не е преувеличено, че след привикването познатите викове на стопанина примамват хамстера да се покаже или приближи. Ето защо през времето на приобщаване чужди хора не бива да установяват говорен контакт с хамстера. Хамстерът свиква даже с кучешкия лай и шума от птиците в близост до неговата клетка и много скоро престава да се стряска. Непознатите звуци обаче могат по всяко време отново да го направят недоверчив, тъй като това не са гласовете, с които той е свикнал.

Обонянието на хамстера е дори много по-силно развито от слуха. По миризмите хамстерите познават своето обкръжение. Само по миризмата се определя дали себеподобният наблизо е познат или чужд. Докато ние хората опознаваме средата с помощта на зрението, хамстерът си създава обонятелна картина за ориентиране в средата. Докато обонятелният образ вдъхва доверие, хамстерите от едно котило например могат дълго време да живеят заедно, но веднага, щом като се разделят за няколко седмици, образът се разпада и повторното събиране може да породи опасна за живота враждебност! Поведението на саможивец надделява и старите познати се превръщат в съперници само защото техният обонятелен образ повече не се вписва в позната среда. При краткотрайни раздели животните отново се разпознават по старата миризма и не възникват проблеми. Ето защо трябва да се въздържаме от твърде продължително разделяне на животните и когато те взаимно добре се понасят да ги държим заедно. Сами можем да се уверим, че само определена комбинация от миризми внушава доверие у нашия хамстер, когато почиствайки клетките на други гризачи, галим морските свинчета, зайчетата или дори от четката за кучета ръцете ни се поели друга миризма, която след това, когато галим нашия хамстер, може да предизвика у него недоумение и раздразнителност. Не бива да се чудим, ако обичливият и кротък хамстер реагира сърдито, защото той не познава тази комбинация от миризми.

На практика в резултат на остро развитото обоняние е възникнал и езикът на ароматите. Оставените или излъчваните миризми могат да изразяват различни послания и съобщения, с които себеподобните следва да се съобразяват. Симпатията, доверието и враждебността се управляват от обонянието. Например разгонените женски отделят от половия си отвор определени миризливи вещества, които за мъжкия са сигнал, че той може да се доближи до женската за оплождане. Мъжкарят никога няма да посмее да се приближи без позволение до женската, ако не е възприел тези сигнали. При завладяване на нови територии дзунгарските минихамстери отделят от коремните жлези определен мирис, който отчетливо се подушва дори от хората. Ние обаче ще го усещаме само до¬като трае периода на свикване с новото жилище. Въпреки това отделяне на миризми, за нашето обоняние хамстерът си остава чисто и невонящо домашно животно.

Като животно на сумрака и нощта, при хамстера зрението има второстепенно значение. Нито през нощта, нито в подземната бърлога очите могат да изпълняват пълноценна функция. Неговите зрителни възприятия вероятно са само светли и тъмни очертания без пряко разпознаване на цветове. Това, което за нас хората са очите, за хамстера са високоразвитите слух и обоняние.

Коментари от Facebook

коментари