Сетивни органи на кучето

818

Органи на кучето

органи на кучетоСетивните усещания на кучето, както при всички бозайници, са представени чрез обонятелен, слухов, зрителен, вкусов и осезателен орган.

Обонятелен орган

Това е най-развитият сетивен орган при кучето. Намира се в носната кухина, която е началната част на дихателния път.

Носът на кучето винаги е влажен, което се дължи на воднистия секрет на носната жлеза. Така то е отлично приспособено да приема и най-незначителния въздушен поток, който донася съвсем слаба миризма от сравнително отдалечено място. Миризмата възбужда клетките на обонянието (рецепторите) на обонятелната лигавица и по проводящи нервни влакна „информацията“ попада в обонятелните звукови трептения, изследванията са показали, че кучето чува в много по-широк звуков диапазон както недостъпни за човешкото ухо инфразвуци (по-ниски от 16 херца), така и ултразвуци (по-високи от 20 000 херца). С това се обяснява необичайното поведение на някои кучета преди природни бедствия (земетресения, вулканични изригвания, урагани и др.), при които малко преди появата им се излъчват мощни инфразвукови вълни, породени от тектонични процеси (за жалост Недостъпни за човешкия слухов орган). В миналото миньорите водели със себе си в подземните галерии кучета, които умеели да „предсказват“ зараждащите се срутвания, започвайки тревожно да лаят и вият.? Доказано е; че кучето възприема и в ултразвуковия обсег. В някои страни (Япония, Германия, САЩ и др.) се продават т.нар. беззвучни кучешки свирки, които при надуване възпроизвеждат ултразвуци, недоловими за човешкото ухо (и поради това непречещи на околните), но кучето отлично ги долавя. Такива беззвучни свирки имат голямо приложение при професионалното обучение и дресировка на ловните и служебните кучета.

Зрителен орган

За разлика от обонятелния и слуховия орган зрителният е много по-слабо развит и несъвършен в сравнение със зрението на някои други животни и на човека. На първо място доказано е, че кучето не различава цветовете. За жалост то вижда околния свят само в черно-бяло. Механизмът на възприемане на светлинните излъчвания се осъществява по следния начин. Рецепторният (възпримащият) апарат на окото е най-вътрешната обвивка на очната ябълка – ретината, която включва слой фоторецепторни (светло-| чувствителни) клетки, наречени пръчици и колбички (поради особената им форма), чрез които се осъществява възприемането на светлината. При човека в центъра на ретината се намира участък на най-голяма зрителна острота, наречен жълто петно, което осигурява прецизността и остротата на зрението. Именно тук се съсредоточава основната маса на светлочувствителните колбички, реагиращи на цветовите излъчвания. Учените са на мнение, че цветното зрение е в пряка зависимост от съотношението между пръчиците и колбичките (при човека има 125 млн пръчици и 6,5 млн колбички). Колбичките всъщност представляват непосредствените рецептори за възприемане на цветовите светлинни сигнали. При кучето преобладават пръчиците, като колбичките са съвсем малко, а освен това то няма жълто петно, следователно липсва основната маса на възприемащите цветовете колбички и затова то вижда заобикалящия го свят в черно-бяло.

Кучето има монокулярно зрение, т.е. не е способно да вижда предметите едновременно с двете си очи, тъй като всяко око има свое поле на зрение. Но формата на предметите разпознава добре, особено силно при тяхното движение, дори от разстояние 400-600 м. От всички породи кучета при хрътките зрението е сравнително най-добре развито, за сметка на обонянието, закърняло по време на филогенетичното им развитие.

Вкусов орган

Органи на кучетоТова е езикът, който изпълнява важна роля при поемане на храната в тясно взаимодействие с обонятелния орган (може би ви е направило впечатление, че когато подадете парче храна на кучето си, то първо го помирисва). По езика са разположени рецепторни вкусови папили, чрез които се приемат дразненията на хранителните вещества. По проводящи нервни влакна те се предават до продълговатия мозък, където се създава усещането за вкуса. Смята се, че вкусовите рецептори при кучето са слабо развити, но все пак то различава четирите основни вкусови усещания – за сладко, горчиво, кисело и солено.

За сметка на това езикът изпълнява допълнителни физиологични функции при поемането на вода (чрез лочене), както и при отдаването на топлина, осъществяващо се с шумно дишане с отворена уста и изваден навън език, което незнаещите любители отдават на силна умора или жажда. Всъщност това се дължи на факта, че кучето не е в състояние както човека да се поти при голяма жега, тъй като няма потни жлези по тялото си (впрочем има слабо развити потни жлези само на ходилата) и поради това функцията на потене поема от белите дробове, устната лигавица и най-вече от езика. Установено е, че при голяма жеги ускорено дишане чрез езика си кучето може да отдели за 1 час около 200 мл течност.

Осезателен орган

Усещането за болка, допир студ или топлина се осъществява от специални осезателни клетки, разположени главно под кожата на кучето. Това налага поддържането на нужната хигиена на кожата и козината му.

Доброто познаване на особеностите на Всички сетивни органи при кучето е от голямо значение за • неговото обучение и дресировка.

Коментари от Facebook

коментари