Сиамски котки

987

Интересни факти за сиамски котки

Сиамски коткиВ Национапната библиотека в Бангкок се пази книга от 14 столетие със стихове за котката. В нея, под името Вихиенмас, е описана котка, подобна на сиамките. Изглежда, че тя е живеела на територията на днешен Тайван преди много столетия. Сиамската котка била донесена в Европа през 1884 г. – кралят на Сиам подарил на британския консул един екземпляр. През следващата година една сиамска котка била изложена в Кристал Палас, където направила изключително впечатление и била определена като сензация. През 1901 г. в Англия било образувано Дружество на любителите на сиамски котки.

Котката се среща в различни разновидности, но трябва да се знае, че при възрастните екземпляри козината потъмнява.

Сиамската- котка е дръзка, властолюбива, пищна, шумна, нежна и омагьосваща. Понякога има доста учудващо държане. Тя е една от най-интелигентните котки и въпреки деликатността и боязливостта е много добър приятел, който се привързва силно към стопаните си.

Сиамската котка има среден ръст и е с дълги, фини крайници – задните са малко по-дълги от предните. Опашката е дълга и изтънена на края. Сиамките имат хармоничен облик с пропорционални тяло, крака и глава. Главата е доста дълга, с триъгьлна форма, а муцуната е фина и заострена. Долната челюст е добре изразена. Ушите – в основата са доста широки по форма, големи и насочени напред. Очи – леко заоблени, с бадемова форма, с тъмносин цвят, без зелени нюанси. Козината – много къса, лъскава, фина и гъста. Цвят на косменото покритие – различни вариации.

Предполага се, че сиамската котка произхожда от дивите бенгалски котки, които имат над десетина варианта. Те се отличават с голямо разнообразие на размерите и окраската на косменото покритие. Един от вариантите на бенгалската котка много наподобява днешната сиамка – оцветяването на главата и ушите, а също така на крайниците и опашката е по-тъмно.

Бенгалската котка е разпространена в доста обширен район на Азия – Китай, Тибет, Корея. Среща се и на островите Ява, Борнео и Суматра. Някои екземпляри от дивата бенгалска котка достигат на дължина до 80-90 см и са с много впечатляващ вид. Косменото им покритие е със сивожълтеникава основа, обсипана с тъмни петна, които образуват ивици. Опашката също е с тъмен край, а ушите са украсени с кичурчета косми,

Бенгалките, от които по всяка вероятност са произлезли днешните сиамски котки, са нощни ловци. Сред природата те живеят по двойки и с общи усилия отглеждат поколение от 2-3 котета, В страните, където се среща, бенгалската котка се опитомява и живее сред хората като домашен приятел.

Както споменахме по-горе, британският консул в Бангкок Оуен Гоуълд пренесъл първите сиамки във Великобритания. Те предизвикали невероятен интерес и през 1891 година артистът Харисън Уайър организирал изложба в Кристал палас, Лондон. През следващата година той издал книгата „Нашите котки и всичко за тях“, а поради усиленото развъждане на сиамски котки било издадено и описание на „кралската котка от Сиам“. В края на века англичаните разделили сиамките на две групи: с удължени и с овални глави.

Една година след създаването на дружеството на сиамските котки (1901) бил изработен и стандарта. В края на петдесетте години в Англия селекционерите започнали да насочват усилията си предимно към създаването на сиамки с удължена конструкция на тавата, с нежно и източено фино тяло, с по-дълги крайници и опашка със заострен край.

Сиамски коткиЕкземплярите с по-заоблени глави загубили значение за селекцията, но докъм 1970 година на изложбите все още били демонстрирани и котки с по-грубо телосложение и закръглена форма на главата. По това време най-напред в Скандинавия започва да се налага новият, по-фин тип на сиамската котка. Той се различава от популярния в края на миналия век тип сиамка, която имала кръгла глава, високо поставени уши и деформирана пречупена опашка. Характерно за тогавашните сиамки било кривогледството. Странната деформация на опашката била смятана за признак на благородство, но днес специалистите са на мнение, че тя се дължи на близкородствена селекция. Според тях дългата опашка е в хармония с цялостния грациозен силует и те отстраняват нежелания дефект при подбора за селекция.

Сиамските котки имат над 20 разновидности, като някои от тях са изключително популярни по света.

Коментари от Facebook

коментари