Условия на живота за хамстера в диво състояние

406

Отглеждане на хамстери в диво състояние

Да се грижим по подобаващ начин за хамстера означава също така да се научим да го разбираме, за да се съобразяваме с неговите природни особености и вродени поведенчески модели.

Златистият хамстер живее в степите и пустинните райони на Сирия. Там климатичните условия са трудно поносими. Природата изисква добро приспособленчество, тъй като в противен случай оцеляването е невъзможно.

В родината на златистия хамстер през деня преобладават много високите температури, които вечер и през нощта се понижават до поносими стойности. Тъй като при тези условия хамстерите е трябвало да се справят с оскъдната влажност, те са станали животни на сумрака и нощта, прекарващи горещия ден в подземни бърлоги. Бърлогите на златистия хамстер могат да достигнат дълбочина от 2-3 метра. Те са умерено топли и представляват система от различни камери. Освен леговището за сън, има склад за храна и тоалетна, тъй като чистотата е от жизненоважно значение. Едва през нощта те излизат на повърхността да търсят храна, като при това нерядко изминават големи разстояния в границите на своя район, за да се снабдят с достатъчно количество прехрана. Те не познават специални фуражни растения. Менюто им включва кълнове, зелени растения, най-разнообразни семена, както и бръмбари и други насекоми, паяци и малки влечуги. Всичко, което става за ядене, се събира и складира в камерата за запаси. Огромните им устни торбички, които стигат до раменете, могат да поемат големи количества храна. Честите излизания навън бързо попълват склада със запасите, което осигурява междинните похапвания през деня. В такива засушливи райони невинаги пада дъжд, който да стимулира избуяването на растителност, и всеки себеподобен се явява съперник в борбата за набавяне на прехраната. Изглежда че само дъждът може да направи хамстерите по-сговорчиви. Когато завали, растителната храна е в изобилие. Складовете за храна са препълнени, а климатичните условия превръщат района в истински рай за няколко седмици, докато палещото слънце отново не превърне градината на хамстера в пустиня.

Когато през дъждовния период стане възможно безопасно да се прекрачват границите на чуждата територия, оживлението позволява да се извършва и ритуалът на чифтосването. При условията, които предлага околната среда, кратката бременност представлява животоспасяваща еволюция на природата, понеже само през краткия тучен дъждовен период става възможно развъждането на приплода. Малките също така се налага да се развиват бързо, за да могат след три седмици, все още недорасли, но способни вече самостоятелно да приемат храна, да се отделят от майката.

Грижовната женска трябва също да възстанови силите си. Тя не изхвърля малките си, а възможностите за прехрана на околната среда диктуват начина на живот на тези перфектно приспособени самотници в пустинята.

Отглеждане на диви хамстериС подобни условия трябва да се борят и видовете минихамстери. Само че тяхната родина е в по-студените райони на Централна Азия. В степите и полупустинните области там само през няколко месеца от годината може да се намира разнообразна храна. В тези райони преобладават само две годишни времена с крайно различни климатични условия: Зимите са дълги, снежни и по-мразовити, отколкото при нас, като само лятото дарява хранителната енергия за цялата година. Пролетта и есента са къси и преминават в следващите годишни времена.

За разлика от златистите хамстери, на минихамстерите се налага да си изграждат дори още по-големи складове за запаси – през дългата зима те изобщо не са в състояние да си намират храна. Тяхната козина също се променя според годишния сезон. На тях им расте приспособен зимен кожух, който им позволява да излизат и през деня за малко на повърхността, докато през лятото нощта се превръща във време на жизнената им активност. Суровите зимни мразовити условия ограничават двигателната им активност, тъй като разходът на енергия е твърде голям. Знае се, че минихамстерите не изпадат в зимен сън, а само се понижава тяхната дееспособност, като най-суровите зимни дни те лениво прекарват в своето топло подплатено леговище. Когато коремът е празен, пътят до хранилището не е дълъг и нуждата от енергия се покрива без особени усилия.

Различно от златистия хамстер, който трябва да чака само дъждовните периоди, оплождането при мини-хамстерите се извършва само през пролетта и през лятото. През зимата мъжките минихамстери са безплодни, тестисите им се смаляват и не отделят сперматозоиди.

И през плодовития период от годината климатът влияе върху източниците на храна, а тя от своя страна – на броя на котилото на минихамстерите. Само изобилието от животинска и растителна храна позволява чифтосването и раждането на ново поколение.

Суровите условия на живот на всички и видове хамстер, които са попаднали под покровителството на човека, са ги превърнали в истински „факири“ на оцеляването и приспособяването.

Коментари от Facebook

коментари