Физиологично и психично развитие на малкото куче

3244

Фази във физиологичното и психичното развитие на малкото куче

Според германския кинолог Клаус Ролфс в развитието на кучето има 4 фази – вегетативна, преходна, фаза на импритинга (запечатването) и социална фаза.

Първата фаза е вегетативната и обхваща периода от раждането до края на втората седмица. През този период малките кученца демонстрират вродените си елементарни поведенчески реакции, необходими за запазването на вида и свеждащи се до инстинкта за бозаене и скимтене, което събужда майчиния инстинкт. Той се изразява в осигуряване на необходимата топлина за малките и прибутването им до млечните жлези. Чрез облизването на малките се осъществява масажиране на коремчетата им, предизвикващо уриниране и дефекация. Тези екскременти се поемат от майката и по този начин леговището се запазва чисто.

Втората фаза е преходната и обхваща третата седмица от раждането. През нея малките започват да проглеждат (да отварят клепачите си) и да чуват (отваря се външния им слухов канал). Към 18-ия ден от раждането си малките започват да изследват заобикалящия ги свят най-вече чрез обонятелния си орган. Към 21-ия ден се появяват първите зъбчета и колкото повече те растат, толкова по-болезнено за майката става бозаенето.

Развитие на малкото кучеТочно В този момент 8 природата майката-вълчица започва да повръща смляната Вече, храна и да подхранва малките за сметка на по-рядкото бозаене. Но при кучетата този инстинкт за повръщане почти се е изгубил и постепенно затвърдил през дългия еволюционен процес, тъй като с дохранването се е заел човекът. През този период човекът все по-осезателно започва да заема определено място в живота на малкото кученце.

Третата фаза е на импритинга (първото запечатване) и обхваща времето от четвъртата до края на седмата седмица от раждането на малките. Това е един от най-важните периоди от развити¬ето на малките, когато се осъществява първият пряк контакт на малкото животно с човека, който започва да го храни с допълнителна храна, освен майчиното мляко. Ако в този момент малкото кученце се изолира от майката и се храни само от човека, то започва да го възприема като свой родител, следвайки го неотклонно навсякъде (доколкото може вече да ходи). Това интересно биологично явление е установено (макар и при гъсета) от видния австрийски етолог Конрад Лоренц една от причините да му бъде присъдена Нобелова награда) и наречено от него импритинг (неговите изследвания по-късно са провеждани и с кученца и резултатите са били идентични). С напускането на леговището малкото куче започва да натрупва жизнен опит, от който най-важен фактор е получаването на храна. Установено е, че не е достатъчно кученцето да вижда ежедневно хранещия го човек – необходим е и допирен контакт, в който решаващо значение има миризмата. В този случай кученцето възприема човека като родител и проявява „подчинение“, изразяващо се в лягане по гръб и откриване на най-уязвимите места – врата и корема (както борбите за йерархия между вълците в природата).

Развитие на малкото кучеЧетвъртата фаза е социалната и обхваща периода от началото на осмата до края на дванадесетата седмица от живота на малките кучета. Обикновено тогава (при навършване на 8-седмична възраст) малките се отделят от майката и се раздават или продават на бъдещите им господари, започвайки нова страница от живота си. За успеха в по-нататъшното възпитание на кучето е необходимо собственикът да поеме ролята на баща и другар в игрите (ако в семейството има деца, те изпълняват тази роля). Новият „член на семейството“ се запознава с цялото обкръжение и трябва да „гласува доверие“ на някой член от семейството, когото да оприличи като „водач на глутницата“, както е в природата сред вълчето съобщество. Много е важно в този момент на изграждане на бъдещите йерархични взаимоотношения в семейството (по подобие на природните) малкото куче да „признае“ като седящи на по-високо йерархично стъпало другите членове на семейството, за да им се подчинява безпрекословно до края на живота си. Не са редки случаите, когато този момент от възпитанието на кучето е изпуснат и то не се подчинява на всички членове на семейството (някои от тях то счита за седящи по-ниско в йерархията, т.е., че те са с по-нисък ранг от него). Това е особено характерно за някои породи кучета като доберман (по тези причини в някои страни те не се препоръчват за отглеждане при домашни условия).

Коментари от Facebook

коментари