Чернокачулато пойно папагалче

357

Чернокачулато пойно папагалче

Чернокачулато пойно папагалчеОписание: Големина 26 см. Мъжки: Горната част на главата до очите черна, врат черен, гръб тъмнокафяв, крилата до маховите пера жълти, страничните части на главата и цялата долна страна зеленосини, клюн тъмносив. Женска: Цялата горна част зеленикава, без жълто по крилата, страничните части на главата и долната страна светлозеленосини. Малко: На възраст около 3 месеца малкото мъжко се разпознава по цвърчащото бърборене. Придобиването на окраската на възрастните става на възраст 14, понякога чак на 18 месеца. Някои млади мъжки имат по-силно тюркоазени бузи от младите женски.

Родина: Ареалът на чернокачулатите пойни папагалчета е по-голям от този на златораменните – тропическите райони на Арнхемланд. Там също има много термитни хълмове, в които папагалите прокопават тунели, за да мътят. Срещат се обаче гнезда и в дървесни хралупи.

Отглеждане и размножаване: Този папагал е един от най-красивите и елегантните. Окончателно оцветеният мъжки е с чудно красиви цветови контрасти, тъй като широката златистожълта крилна ивица се откроява добре от тюркоазената долна страна. Въпреки че не се нарича „златораменен“, златистожълтото при него е по-силно, отколкото при златораменното папагалче, което е наречено така, защото е открито първо.

Въпреки че в началото бяха много чувствителни при волиерното им отглеждане в Германия, днес тези папагали са напълно безпроблемни. След многото развъдени поколения те са се аклиматизирали. През 1964 година бе осъществено първото размножаване в Германия. Постепенно в Швейцария, Холандия и в Гер-мания се оформи малка развъдна популация, въпреки че неуспешните опити бяха все още доста. Днес се отглеждат добре закалени птици и загубите са малки. Разбира се, този папагал трябва да разполага с подходящо вътрешно помещение, сухо и без течение. Влагата и мъглата се отразяват по-зле, отколкото чистият мразовит въздух със силно слънце. Нощем папагалите трябва да се прибират във вътрешното помещение, тъй като моят 16-годишен опит с тези животни показва, че подплашени от котки и сови, те излитат с голяма скорост и се блъскат в мрежата на волиерата. Волиерата с  дължина 3-4 м позволява добър контакт между отглеждащия и чернокачулатите пойни папагалчета. Там дори е възможно вътре да се доближите до птиците на 50 см, без да избягат. Малките тънки люшкащи се клонки със свежи пъпки са едновременно лакомство и „играчка“ за папагалите. Сръчно като лори те увисват на един крак и се люлеят на тънките клончета. Те не кълват дървото, а гласът им е доста приятен. Чернокачулатите пойни папагалчета може да се отглеждат само по двойки. Добре е в съседната волиера да има папагали от друг различен род, защото при еднакви двойки в съседство мъжките започват да се карат през мрежата. Разбира се, не се случва нищо, но това разсейва животните, отклонява ги от размножаването, съответната женска бива изгонена във вътрешното помещение, за да не вижда съседа. При двойка наземни птици, гълъби или астрилди във волиерата (9 см отвън, 1,5 см вътре) няма никакви проблеми.

Строгият цикъл на мътене в миналото, описан от мен през 1969 година, е почти напълно разбъркан. Основният период на мътене все още е през април-май и септември-октомври, но се случва (при това нерядко) и през всички останали месеци. Трудността се състои по-скоро в комбинирането на действително добре допадаща си двойка. Най-добри са шансовете на онези, които имат възможност да избират и подменят партньорите. Днес това е по-лесно, защото птиците, макар и не евтини, все пак са достъпни.

Тези папагали нямат предпочитания към гнездилките. Моите двойки приемат естествени дънери, високи 40-50 см, както и почти квадратни хралупи за неразделки и дори гнездилки за вълнисти папагалчета с напречна форма. Най-подходящо за подложка се оказа натрошено гнило дърво. Те снасят обикновено 4-5 яйца, които женската мъти точно 19 дни. Двете последно снесени яйца се излюпват още на 17-ия или 18-ия ден! Малките излитат от гнездото след 4-5 седмици. През това време родителите са много възбудени и, летейки напред-назад, показват на малките къде да отидат. Само след няколко дни малките намират отвътре ми-ниатюрния входен отвор. През първите три дни трябва да се внимава малките птичета да не си разкървавят „носовете“, тъй като летят с голяма скорост (в дълги волиери) и се блъскат в телената мрежа. Малките се оставят да бъдат хранени възможно по-дълго време. Те се разбират добре с родителите до следващото мътене, след което трябва да бъдат отделени. Аз винаги окачвам гнездилките във вътрешното помещение. Така входният отвор може да се затвори с капаче за няколко дни, докато излетелите малки се „вразумят“. Женските снасят на възраст 14 месеца, но мъжките невинаги оплождат толкова рано. Размножителната зрелост настъпва обикновено на 18-месечна възраст. Не са рядкост две мътения в една година.

Младите мъжки започват да „говорят“ още след 3 месеца. Става дума за поучително цвърчене, което се поднася гладко и свободно. То не се чува от възрастните мъжки. Това е и най-сигурният белег за отличаване на мъжките от женските.

Храна: Смес от много различни семена от диви растения, негърско семе, сребърно просо, японско просо и дребни слънчогледови семки, които по време на израстването на малките трябва да бъдат размекнати. Освен това диво просо, натрошено твърдо сварено яйце или накиснат сухар. От полето може да донесете звездица, овчарска торбичка, пачи крак, пипериче и други пресни билки.

Коментари от Facebook

коментари