Чинчила

768

Чинчила

ЧинчилаЗа разлика от гризача чинчила, при който козината има тъмна основа със светли връхчета, котката с това название има обратно оцветяване и то й придава искрящ вид. Космената покривка изисква големи грижи, за да видим истинската й красота. За първи път чинчила е изложена като самостоятелна порода през 1894 г. в Кристъл Папас и по това време тя е била по-тъмна и имала леко лавандулово оцветяване. Селекцията в Европа била почти унищожена през Втората световна война и по-късно от Америка били пренесени американски тип чинчила, което помогнало за стабилизиране на породата. Чинчила са по-темпераментни от останалите персийски котки, но въпреки това имат спокойно държание и са много гальовни. Съществува само една вариация (трудна селекция от чинчила), отдавна признавана в САЩ, а след това и в страните от пресенчестосребърната персийска котка. Стандартът изисква по-дълги и тъмни върхове на космите, създаващи илюзията за сенки по главата, горната част на крайниците и опашката.

Основният цвят е бял обсипан с черни точки на места по гърба, главата, ушите и опашката. Това равномерно разположение придава сребристия оттенък. Космите на ушите и гърдите трябва да бъдат чисто бели. Козината е гъста и копринена, с дългокосместа яка. Опашката е късай пухкава. Очите са изразителни, с изумруден цвят.

Коментари от Facebook

коментари