Мопс

61
Порода мопс

Кучетата от порода мопс предизвикват все по-голям интерес и в България, затова решихме да ви запознаем с най-важните факти за този симпатичен домашен любимец.

Произход на мопса

Най-малкият и в същото време безстрашен представител на многобройната група дого-подобни кучета е мопсът, който англичаните с любов наричат “pug (пуг)”. Това неголямо и вечно “замислено” кученце и до днес е с несъвсем изяснен произход, който продължава да бъде обект на многобройни спорове. Единственият факт, който никой не оспорва е, че мопсът е много древна порода.

Някои твърдят, че родината на мопса е Китай, други смятат, че има индийски произход, трети африкански, като дори посочват за негово родно място нос Добра Надежда (най-южната точка на континента Африка). Смята се още, че дребосъкът “пуг” е англичанин. Въпреки, че произходът на мопса все още е неразгадана тайна, названието на породата е ясно. То произлиза от немската дума “мопен”, която в превод от южногермански диалект означава „гримасничене”, “кривене на лицето”.

Безспорно, това е едно добро описание на мопса, нали?

Чертите на лицето на мопса показват сякаш вечно недоволство. Една от теориите за мопса, основаваща се на произхода му от Китай, разказва как сладките кученца с нацупени муцунки и тъжни очи са били развъждани и отглеждани за компаньони в императорския дворец. Китайците вярвали, че разпознават в трите челни гънки на мопса рисунки на техни йероглифи. През 1950 г. Китай започва търговски обмен с Европа и много от малките кученца са подарявани на моряци от Стария континент. Така според тази теория породата е пренесена в Европа.

Малък мопс

Първите мопсове слезли от корабите в Холандия и били наречени Mopshond. В продължение на няколко столетия в Европа мопсовете са били много популярни. Те били особено ценени от представителите на висшето общество, оставайки неизменни, любими компаньони на светските дами и велможи. През XVII в. в Холандия, мопсът става всепризнат фаворит на кралското семейство като през 1689г. няколко от тези кучета били специално докарани за крал Вилхелм III Oрански и неговата съпруга кралица Мария. Любопитна е историята публикувана през 1618, в нея сър Уилям Роджър, разказва за инцидент, свързан с възлюбения мопс на Вилхелм Орански крал на Холандия. Смята се, че историята се е случила между 1571г. и 1573г., по време на войната между Холандия и Испания. Поводът е бил изненадващо испанско нападение срещу холандски лагер. Мопса чието име се казва че е Pompey, спасява господаря си, преди някой от испанците да осъществи атаката, „предупреждава“ го чрез ровене, скимтене и скачайки на лицето му. Принцът избягва залавянето и от този момент мопса е станал високо почитан в кралството. Тази горда порода кучета се превръща в символ на Холандия по това време.

Сто години след принц Вилхелм Орански на приключението, неговият пра-внук, Уилям III и Мери II, се качват на престола на Великобритания (1688). Те донасят със себе си семейство, домашни любимци, от любимата им порода Мопс. Всеки с от тях е имал оранжева панделка, завързана за врата.

В Германия през миналите векове отглеждането на мопс станало едва ли не доказателство за добър вкус и кучето се превърнало в своеобразен символ на бюргерството. След смъртта на любимия мопс на херцог Александър фон Вюртемберг през 1773г., той заповядал да се постави паметник на кучето в парка на родния му замък Винентал, като свидетелство на необикновените му качества. В периода на най-голямата си слава, мопсът често бил обект на вниманието на придворните художници.

Въпреки, че популярността на мопса била продължителна, тя все пак отминала дотолкова, че когато през 1864г. в Англия кралица Виктория пожелала да има в двореца си такива кучета, на придворните било трудно да намерят дори и едно.
На различните езици мопсът има различно име, ето и някой от вариантите му:
Ha Ba Gou (стария китайски), Mops Hond (холандски), Mops (шведски), Mopsi (фински), Mops Hund (немски), Carlin, Doguin (стар френски), Carlino (италиански), Doguillo (испански), Dutch Mastiff (английски), Smutmhadra (ирландски), което буквално означава „ниско и набито куче“.

Характер на мопса

Някои черти от характера, като например своеобразната надменност и независимост, издават истинското дого-образно куче. Голямо куче в малко тяло, на което е присъща неповторима смелост – това прави мопса един обичан от много хора домашен любимец. Мопсът е силно привързан и предан към своя стопанин, обича да си играе с него и е готов да го прави по всяко време. Да се свикне с мопса изисква време, но впоследствие много собственици на кучета се пристрастяват напълно към тази бликаща от енергия порода.

Мопсът е своеволен и с труден характер – знае какво иска и отстоява своето, докато не го получи. Никоя друга порода не показва подобна чувствителност и привързаност към стопанина си. Мопсът следи господаря си неотлъчно като сянка, независимо дали той отива да си налее вода в кухнята , или да седне пред телевизора. Малките сладурчета се привързват изключително към семейството си и държат да участват активно във всички дейности.

Когато не им се обръща внимание се чувстват нещастни и изолирани. Изключително интелигентни са и се поддават бързо на обучение и дресировка. Обожават децата и искат да играят непрекъснато с тях. Разбират се добре с представители на всички други породи, не са агресивни. Като истински глезльовци, мопсчетата обичат да ги гушкат и да ги носят на ръце. Любимото им място е да легнат в краката на господарите си или да седнат до тях. Мопсът е изключително игриво и подвижно животно изпълнено с неизчерпаема енергия въпреки закръгления си външен вид.

Не е изненада, че мопсовете обичат игрите и разходките. Като всеки истински глезльо обаче мопсът обича и да си поспива. Повечето мопсове спят по 16 часа на ден, но когато се събудят нямат равни по ентусиазъм и динамика! Харесва им да разнасят пантофи, чорапи и вестници, както и да ги късат.

Характерна особеност при мопса, е начинът по който изразяват любовта си към стопаните – обожават пръстите им, и ако им позволявате ще ги ползват като залъгалки при всеки удобен момент. Естествено те няма да ви хапят силно нито ще откриете злоба в това им поведение, те просто ще се закачат с вас по този начин. Правилно възпитаният мопс се превръща в очарователно стайно куче, чийто големи и малко тъжни очи изразяват жив ум.

Външен вид на мопс

Външно мопсът напомня за умалено копие на мастиф. Мопсът се отличава с изключително горда стойка и походка, присъща за азиатските породи. Има солидна структура и атлетично, мощно телосложение. Очите му са кръгли, тъмни, големи и много мили. Ушите са малки, триъгълни и поставени високо на главата, с кадифена тъмна козина. Вратът е силен и широк в основата. Тялото на мопса е прибрано и масивно, с широк и добре спуснат гръден кош.

Опашката е високо разположена и завъртяна. Много се цени двойното завъртане на опашката и се смята за израз на родословие.

Предните крачета на мопса се отличават със средна дължина, прави са и успоредни, елегантни и мускулести. Космената покривка е къса, нежна и мека на пипане. Мопсът се среща в бежов и по-рядко в чисто черен цвят.

Болести при мопс

Абсцес

Абсцесите могат за бъдат предизвикани от бактерии, ако това е така трябва да бъдат изписани антибиотици за лечението им. Но понякога абсцесите биват подкожни и няма гной, има кръвен серум, този тип абсцеси се разнасят доста по-бързо отваряне. Ако абсцесът е гноен, най-доброто лечение което може да се приложи е честото промиване с гореща вода до пожълтяване на „главичката“. На този етап на абсцеса може да се направи пункция, за да изтече гнойта. После поставете върху раната чиста марля и крем съдържат антибиотик, например пеницилин или ауреомицин. Дръжте раната отворена докато инфекцията започне да се оправя.

ЦИСТИТ

Циститът е възпаление на пикочния мехур, засяга женските кучета и обикновено се дължи на настинка. Кучето лае или скимти, когато има натиск върху пикочния мехур и когато пишка. Обикновено лечението не е сложно и се провежда с антибиотици.

ПНЕВМОНИЯ

В днешно време благодарение на антибиотиците пневмонията е далеч по-малко опасна болест от преди. Въпреки че не се среща често при кучетата тя често възниква като усложнение от някаква друга болест, гана, кучешки грип. Може да бъде и вторична инфекция след злополука или дори обикновена настинка, ако кучето бъде оставено да се простуди или се намокри. Симптомите са треперене с повишена температура. Дишането е учестено и болезнено. Ако имате опит, поставете ухо върху ребрата на кучето зад предния крайник ще чуете стържещо вдишване и издишване. за да се различат тези звуци, обаче, ви трябва опит, но, във всеки случай, ако се усъмните че кучето ви страда от пневмония, трябва да потърси професионална помощ. При пневмонията обикновено кучето стои легнало настрани. Най-напред на кучето трябва да се направи „дреха“ за пневмония. за целта може да купите облечен с марля памук от която и да е аптека. Трябва да има дупки за главата и предните лапи и да се пришият връзки, за да стои дрехата на място. Цялостното лечение на пневмонията зависи от приложението на антибиотици и от това, на кучето да е топло, но да получава то и чист въздух, за да се подпомага дишането му. Апетитът на кучето е влошен освен това сливиците му може да са отекли и преглъщането да е болезнено, затова трябва да му се дава лека и силна храна. Червата трябва да са в разхлабено състояние, което се подпомага с даването първоначално на очистително, а после на течен медицински парафин. Лекарствата, необходими за лечението на пневмония, не могат да бъдат осигурени от обикновения собственик. Много важно е да отидете при ветеринарен лекар, който да реагира максимално бързо.

ЕНТРОПИУМ

При този дефект клепачите се обръщат на вътре и миглите дразнят окото. От постоянното търкане на миглите се получава ерозия на роговицата , а след време се появяват язви. Ако оставите кучето в това положение язвите могат да се перфорират , което ще доведе до ослепяване на кучето. Хирургическа намеса е предпочитания метод в този случай , ефективността му е около 95% от случаите. Ентропиум може да бъде открит, преди кучето да е прогледнало (което става рядко). Признаците на ентропия се появяват между две седмици и 14 месеца. За това трябва да следите очите на вашето куче ежедневно , за да констатирате на време проблема. Кучета демонстрират заболяване с търкането на муцуната си с лапичките и постоянно премигване с болното око. Преди да сте се обърнали към лекаря с този проблем , правете промивки на окото със специални препарати. Никога не използвайте препарати за очи съдържащи стероиди. При констатиране на проблема обърнете се към лекаря колкото може по-бързо. Проблема не търпи отлагане. Ако симптомите се появяват при кучето на възраст до 17-седмици , повечето ветеринари предпочитат хирургична намеса. При което мигача се обръща и се зашива. В резултат на което може да се появи белег , и тогава се налага кучето да се оперира отново за да се коригират последствия от първата операция. По този начин кучето веднъж за винаги ще се отърве от този проблем и ще вижда чудесно.

ДЕМОДЕКОЗА

Това заболяване предизвикват паразити от типа на кърлежите. Всичките кучета са имали или имат кърлежи , но повечето от тях са резистентни към тях. Резистентността е наследствена характеристика. Първия признак на демодекоза е поява на малки обезкосмени участъци върху кучето. При прогресивно развиване на заболяването петната се зачервяват , почват да се лющят , на някои места се появяват язви. Поразените участъци придобиват характерен лилаво-червен цвят. При лека форма на демодекоза на кучето , често се получава кучето да оздравее спонтанно ,без лечение – вследствие на естествена поява на имунитет. Като цяло демодекозата отслабва имунната система.

Обучение на мопс

Превантивно обучение

Превантивното обучение предпазва кучето ви от неподходящо поведение. Това означава, че вие го наглеждате, когато е с вас, докато го държите в клетка или в оградена кучешка зона, когато не може да го пазите. Според методологията на този тип обучение, ако кучето ви няма възможност да следва нежелано поведение, няма да се наложи да моделирате поведението му или да използвате методи за отрицание. Този тип обучение изисква повече усилия от страна на стопанина. В дългосрочен план обаче превантивното обучение е по-малко натоварващо както за собственика, така и за кучето. Този метод има две предимства:

  1. Веднага ви посочва като водач на глутницата.

2. Ускорява изграждането на връзката между вас и новия ви приятел.

Ако доведете малкото си кученце вкъщи и го оставите на воля, може би само за 5 минути то ще успее да повлече всичко, което може да побере в малката си уста, и да сдъвче онова, което не може.

От друга страна, ако сте избрали да обучите малкото чрез превантивни методи, трябва да го пускате само в стая, където стоите и сте подготвили много играчки за дъвкане, за да са на разположение, когато потрябват. Ако го хванете да гризе нещо неподходящо – например пердетата, би трябвало да го смутите с твърдо “Не!”. След това му дайте подходяща играчка за дъвчене, придружена с похвала, за да асоциира поощрението със съответната играчка. Помнете, че кучетата възприемат само три тона на гласа, придружени със знаци на тялото и визуален контакт. Например: Високият възбуден глас би бил полезен, за да го накарате да дойде при вас или да ви следва плътно. Този тон на гласа напомня на малкото за братчетата и сестрите от котилото (затова е трудно деца да спечелят уважението на кучето, защото звучат като техни равни).
Прозаичният тон е подходящ за задаване на команди (също като лаенето – спокойно, директно, без натиск).

Ниските тонове наподобяват ръмженето на майката, което значи: „Каквото и да правиш, престани веднага!”

Запомнете, че викането и боят ще объркат кучето и само ще го накарат да не ви вярва. Кучетата няма да ви разберат, когато ги удряте или влачите. Така те само биха разбрали, че не могат да ви вярват и ще се страхуват от вас. Затова активирайте във ваша полза прекия визуален контакт, тона на гласа си и знаците на тялото, за да сте сигурни, че подаваните сигнали са схванати от животното.

Директният контакт с очите може да значи, че гледате на кучето си с обич, и то ще промени изражението си. Когато пък се вгледате продължително в очите на любимеца си, след като той току-що е скочил върху вас, а вие сте му казали “Долу!”, погледът ви би могъл да казва “Сериозен съм!”.
Какво да кажем за езика на тялото? Имате ли кутре, което се страхува, когато се приближавате, прикляква и пишка по малко? Вие не го удряте, но каква е причината за това негово поведение?

Начинът, по който се приближавате към кучето, може сам по себе си да е заплаха. Бързо ли се движите? Навеждате ли се към него рязко? Защо не опитате да го извикате да дойде само, да приклекнете на неговото ниво, за да не изглеждате толкова страшно. Използвайте парче от храна или любимата му играчка, за да го убедите, че сте настроени доброжелателно. Погалете го, когато то се приближи (не се протягайте). Непременно го похвалете за проявената смелост.

Прекалено често хората утешават кучето си, забелязвайки признаци на страх, което е нормална човешка реакция. За кучетата обаче подобно поведение може по-скоро да затвърди страха им. Например – ако детето ви изпусне метален похлупак на пода. Преди още да сте мигнали, кутрето вече се е хвърлило под най-близката мебел и трепери неспирно. Вместо да го дърпате и успокоявате (което е равносилно на фразата “Нормално е да те е страх”), опитайте да го примамите с лакомство, смях и позитивно настроение. Вашето куче ще прихване от ентусиазма ви. Покажете му, че няма от какво да се страхува.

Защо мопс?

Хората смятат, че да си вземеш куче в днешно време е просто и само трябва да избереш порода, която ти изглежда сладка. Още повече, че филмите ни представят един нереалистичен портрет на различните породи кучета. Ще срещнете кучета например във филмите: „Milo and Otis© comes to mind”, „Homeward Bound”, „Покахонтас” и разбира се в „Мъже в черно”, където Франк е мопс. Хората смятат, че да си собственик на куче е лесно като да щракнеш с пръсти, сякаш е детска игра, и че те ще имат любвеобвилно, интелигентно приятелче завинаги. В действителност това не е вярно!

Мопсовете са сладки, и ако ги обичате, ще ги смятате за най-сладките същества наоколо. Хората, които ги смятат за грозни (защото има и такива), просто не могат да видят красотата на породата.

Трябва да се запитате търсите ли куче, което да ви разсмива? Ако е така, тогава мопса може да е идеален за вас – те са като клоуни – постоянно забавляващи и с малки смешни размери.

Ако търсите куче, което да е добро към деца, тогава мопса също е подходящ, защото те сякаш възприемат децата като хора с размерите на мопс.

Ако желаете куче, което да прави компания на децата, куче което ще тича след тях докато карат колело например, то трябва да пропуснете породата мопс. Те ще следват неотлъчно и вас и децата ви, но са изключително чувствителни към жега, а в комбинация с късите им крачета, изтощителното тичане може да ги докара дори до смърт. В летните жеги е по-добре за тях да стоят на сянка вкъщи, вместо да им организирате разходки. При по-високи температури пият изключително много вода и гледат да намерят хладно кътче облягайки се до стената или лягайки на хладните плочки.

Мопса не е типичното куче пазач за дома, но може и да свърши работа все пак. За повечето мопсове няма непознати хора в техния живот, защото се радват на всеки видян човек, а радостта е неописуема, когато някой се прибира вкъщи или Ви дойдат на гости. Все пак мопса е куче с инстинкти, оставете го сам да прецени дали харесва някой, току-виж е разпознал крадеца.

Искате куче с по-къса козина, защото не капе много, а и се чисти по-лесно? В такъв случай избягвайте породата мопс, защото те сменят козината си често – обикновено сезонно.

Мопсът може да не е подходящ за всеки, но може да подхожда точно на вас!

Още за породата Мопс в Nehape.com!

Коментари от Facebook

коментари