Как се става терарист

794
Терариум

Отглеждане на диви животни в терариум

Вероятно интересът към отглеждане на диви животни в домашни условия е възникнал още през 1797 г., тъй като тогава развъждането и разпространението им е било свързано с несравнимо по-големи рискове, отколкото днес.
Йохан Матеус Бехщайн (1757-1822), таен съветник към Камарата по горите при Валтерсхаузен, днес се счита за баща на акваристиката и тераристиката.

Учудващо ясни, точни и съвременни са неговите указания за развитието и грижите за риби, земноводни и влечуги, които тогава се отглеждали в домашни условия. Винаги е имало и ще има интерес към заниманията с живата природа, както и желание на хората да приемат в дома си част от нея, за да й се радват и да задълбочават познанията си за нея. Любителите на природата донасят от пътуванията си някое и друго интересно животно, за да могат, макар и временно, да се грижат за него собственоръчно.

Съкращаването на времето за пътуване поради бързото развитие на мощни транспортни средства е създало възможност на тераристите да притежават все по-редки екзотични животни за своето хоби. В крайна сметка за продан се предлагали дори животни, застрашени от унищожение в родината си поради биотопна разруха, което правело безотговорен уловът им за целите на тераристиката.

Днес са налице първите опити за забрана на безразборната търговия с екзотични и местни видове. Поради това на тераристите все повече се налага да ограничават желанията си до отглеждане на известни видове терариумни животни. Има редица интересни животни, подходящи за отглеждане в терариуми. В миналото дори се практикувал улов на аквариумни рибки в родината им, за да се предлагат на любители акваристи. Днес повечето декоративни риби произхождат от специални развъдници за търговски цели.

Възможността за организиране на такива развъдници се дължи впрочем на акваристите, тъй като необходимата база се гради на техните наблюдения, познания и усилия.

Влечуги в терариумДори ограничаването на търговията с животни може да окаже положително влияние върху създаването на развъдници за терариумни животни. Със закони и разпоредби не може да се спре тераристиката, тъй като винаги ще има хора, желаещи да вземат у дома си част от живата природа.

Терариумите може да бъдат и ценни нагледни средства в училищата, тъй като с тяхна помощ учениците се възпитават в отговорно отношение към животните.

Настоящата статия има за цел да помогне на начинаещите да се информират за възможностите и средствата за изграждане и поддържане на терариум, без да прибягват към скъпи и отнемащи много време експерименти.

За съжаление твърде рядко се допуска, че подходящи за отглеждане в терариуми са не само земноводни и влечуги, но също така и насекоми, паяци и други безгръбначни животни.

Дори дребните бозайници често разгръщат в терариуми доста интересно поведение, което обикновено потискат в нормалните миши клетки.

Какво е нужно, за да бъдеш терарист

Терариум за змииСлучва се да застанете във възторг пред терариум в зоологическа градина, в добър зоомагазин или терариум у приятели и да си зададе въпроса как се постига явната хармония между животните и ограничената заобикаляща ги среда. Знае се, че има различни хора с различни способности, които играят голяма роля дори при подреждането на един терариум. Но въпреки това – с какво ни превъзхождат собствениците на терариумите, от които се възхищаваме?

Много просто. Това са специалисти в работата си, хора, които добре познават материята. Те имат познания не само по отношение на конструкцията на терариумите, техниката на осветление и вентилация, подреждането на предметите и възможностите за това, но преди всичко за живите същества – растения и животни, които се поставят в тях.

Безсъмнено тези хора притежават знанията си не по рождение. Но как начинаещите могат да стигнат до тези знания? Отговорът е: всички са започнали от малко, тоест и вие трябва да започнете с малко. Който изпита потребност да отглежда редки видове или дори отровни змии, трябва да се запита дали действително го интересуват животните, или пък има комплекси, от които иска да се освободи и да се „направи интересен“.

Верният път за един терарист е да се информира за видовете животни, преди да направи втората крачка към набавянето и подреждането на терариум.

Днес почти във всички библиотеки има книги за терариуми или книги с описания на онези животни, които са подходящи за отглеждане в терариуми. От тях може да се научи много за начина на живот на отделните видове, както и за опита, добит при тяхното отглеждане и развъждане. Такава информация дават и списанията, които предлагат повече или по-малко информация за терариуми. И накрая, може да се разговаря с други любители на терариуми. Ето защо е добре да се присъедините към някоя група на любители на терариуми.

Често се случва в района да има местна група, на чиито редовни срещи може да се чуе интересна информация, както и да се обмени опит.

И когато изборът за определен вид животни е направен, тогава голямо значение има един друг въпрос – мястото, с което разполагате.

За щастие, има редица видове, които изискват ограничено място, а освен това е целесъобразно отглеждането им именно в малки терариуми. От друга страна, ако имате градина, може да си уредите терариум на открито за отглеждане на видове, за които нашият климат е напълно подходящ.

Как НЕ се става терарист

ТерариумЗа съжаление много „любители на животни“, които желаят да станат тераристи, избират неправилен път. В зоомагазините те виждат някоя привлекателна жаба, крастава жаба, гущер или змия, чиято цена им се струва приемлива. Животното ляга на сърцето им, купуват го, информират се най-общо как да го гледат и го отнасят у дома.

Още по пътя, или най-късно вкъщи възниква въпросът къде може да се прибере новата придобивка, напр. гущерът.

Старият аквариум, за който си спомнят, се донася от тавана и се „украсява“ с пясък и камъни от близкия строеж и останки от мамините цветя на прозореца. В тези съдове се поставя гущерът и, за да може екзотичното животно да се наблюдава по възможност по-дълго време, се включва някоя стара настолна или нощна лампа.

Скоро обаче се оказва, че интересната външност на животното е всичко, с което сте се сдобили, тъй като гущерът лежи почти неподвижен в ъгъла и не прави никакви усилия да възприеме новата си жизнена среда. Той игнорира дори брашнените червеи, които му се предлагат, и само няколко дни по-късно в „терариума“ започват да се разхождат първите брашнени бръмбари.

Тъй като здравословното състояние на гущера изглежда все по-критично, бързо отивате до продавача в зоомагазина, който естествено знае, какво е необходимо: трябва да се набави реотан или отоплителна лампа, от която тропическото животно да получава достатъчно топлина, за да може да бъде активно.

За съжаление отоплителната лампа идва твърде късно и няколко дни по-късно хубавото животно умира. Миризмата на спарено, която започва да се разнася малко след „подреждането“ на ваната, предизвиква първите семейни протести. Сега, след като гущерът е мъртъв, може да се сложи край на „терариумната фантасмагория“. И освен това: морското свинче е много по-миличко и по-лесно за отглеждане. Значи, хайде отново в зоомагазина.

Този пример може да се допълни и с други подобни, достойни за съжаление. Отглеждането на животни по принцип отхвърля такова отношение към тях. Този, който наистина желае да стане терарист, трябва да знае, че терариумът в никакъв случай не трябва да бъде предмет, който отговаря на нашите потребности и само понякога случайно да предотврати загиването на обитателите му.

Жалко, но повечето терариумни животни попадат в неподходящи ръце и намират безсмислената си смърт поради неправилните грижи и отношение към тях. Изискванията към собственика на един правилно изработен, подреден и поддържан терариум са по-високи, отколкото по отношение на аквариума. Затова пък терариумът доставя много повече радост и удоволствие и от него се научава много повече, отколкото може да се открие в учебниците.