Планинско жълтоперо папагалче Polytelis alexandrae
Описание: Големина 40 см. Мъжки: Жълтомаслинов, махови крила и опашка черни, гръб зеленикав, средната част на предните крила и част от големите покривни пера на крилата червени. Долната част на гърба и подопашката жълти. Клюн червен, ирис кафяв. Женска: маслиненозелена, вътрешният ръб на опашните пера оцветен в розово. Горната част на опашните пера тъмнозелена, клюн матовочервен. Малко: Като женската.
Понякога мъжките се разпознават по наситения жълт цвят. На възраст 6-8 месеца по главата и гърдите на мъжкия поникват жълти пера. Оцветяването им завършва на 15-18 месечна възраст, но през следващата година цветовете стават по-интензивни.
Родина: В резултат от големи засушавания в южната част на Австралия се появява пустиня, която разделя ареала на планинските жълтопери папагалчета. Досега този вид не е подразделян на подвидове, въпреки че планинските жълтопери папагалчета в югоизточната част на страната са с яркожълти цветове, а тези в югозападната имат зеленикаво опере¬ние . Преди 40 години планинското жълтоперо папагалче беше почти изчезнало от източните райони, но днес се появява по-често на някои места. В Северозападна Австралия се среща в районите с огромни житни насаждения, но винаги на малки групи, а не в големи ята. Папагалите търсят насекоми и цветен нектар по евкалиптовите дървета, а по земята – семена от бурени и житни зърна. Авторът ги е виждал накацали по ожънати снопи овес. Когато спирах, те бързо се отдалечаваха, летейки с голяма скорост ниско над земята. Разпознават се по гласа, а не по цвета. Те мътят в кухи дървета, но самото гнездо се намира няколко метра под входния отвор. В родина¬та си мътят между август и декември.
Отглеждане и размножаване: Планинското жълтоперо папагалче е най-едрият вид от групата на великолепните папагали. Жълтеникавата форма е предпочитана пред зеленикавата, тъй като изглежда по-красиво. За съжаление този папагал е податлив на страхова парализа. Може да се случи вечерта да се радвате на прекрасната птица, а на сутринта да я намерите легнала по корем, без да движи краката си. Тази парализа може да бъде предизвикана от уплаха от горска сова или котка. По-трудно се намират единични женски, отколкото мъжки.
Волиерата на открито трябва да има дължина най-малко 5 м, тъй като в тези условия планинското жълтоперо папагалче по-лесно пристъпва към размножаване. Той не кълве силно, така че не е необходимо конструкцията да бъде много здрава. Най-често си харесва дълги дървесни хралупи от 100 до 150 см, защото са сходни с естествените му условия. Диаметърът на хралупата е 25 см, а на входния отвор 9 см.
Както великолепните папагали и тази женска моли мъжкия за храна. През април-май тя снася 4 до 6 яйца и ги мъти 3 седмици. Мъжкият я храни в гнездилката или във волиерата. Способността за размножаване настъпва обикновено на 2 до 3-годишна възраст. През 1980 година ми съобщиха, че се е излюпил един лутино (червени очи, жълто оперение).
Храна: Слънчогледови семки, полуузрели царевични кочани, канарено семе, лющен и нелющен овес, пшеница, различни видове просо, предимно диво, храна за горски птици, моркови, ябълки и сухар. Освен това звездица, глухарче и спореж (кръстец). Допълнително по време на размножаване: натрошено твърдо сварено яйце, ларви или какавиди на брашнен бръмбар, много моркови, покълнали семена и семена от диви растения.
Вашият коментар