Александрино Polytelis alexandrae
Описание: Големина 42-44 см. Мъжки: Чело и гор на част на главата сивосини, шия, гръб и покривните опашни пера маслиненокафеникави. Долната част на гърба и подопашката сини, брадичка и гушка розови, покривните пера на крилата светлозелени. На третото предно махово перо има извита нагоре къдрица, наричана още шпатула. Клюн червен. Женска: Чело шистозен цвят, по-тесни и маслиненозелени покривни пера на крилата, долната част на гърба шистозносиня, опашката по-къса отколкото при мъжкия, на третото предно махово перо няма извита нагоре къдрица или шпатула, клюнът не така яркочервен. Малко: Като женската, но с по-матови цветове.
Младите мъжки често имат по-широки и по-ярки зелени ивици по крилата и синя долна част на гърба. Оцветяването им завършва на 10-12 месечна възраст. При мъжките най-напред се появяват сините пера по главата.
Родина: Вътрешността на Австралия. Тези краси¬ви папагали не се срещат по крайбрежието. Те са птици от сухите области, които живеят предимно около водопади, по които тече вода само в определени периоди от годината.
Отглеждане и размножаване: Този папагал с нежни пастелни цветове е популярна птица за волиери. Около 1960 година той беше голяма рядкост, но днес се отглежда навсякъде от любители. Александриното никога не се държи диво и страхливо и с удоволствие поема лакомства от ръката на своя стопанин. Предлагат се повече мъжки, отколкото женски.
Волиерата на открито трябва да има дължина най-малко 4 м, тогава дългите опашни пера изпъкват най-добре. Конструкцията може да бъде от дърво, тъй като този папагал не кълве. Укритието няма нужда от отопление, защото той понася температури до -25°С. Подът на волиерата трябва да може да се прекопава, за да покълват там семена.
В много голяма волиера е възможно да се гледат две двойки, ако има достатъчно места за гнездене. Александриното съжителства добре с буркиеви треварчета и нимфи. Но размножаването само с една двойка протича по-спокойно и резултатите са по-добри. Птиците не са много придирчиви при избора на място за мътене. Харесват си хралупи с дължина 50-60 см, както и до 2 м. Хралупите трябва да се поставят под наклон, защото женските обичат да се хвърлят върху гнездото и яйцата се чупят. Площта на полога е около 23×23 см, а диаметърът на входния отвор – 9 см.
Любовната игра на мъжкия е много интересна. Той подскача и танцува около женската на пода на волиерата и я храни с въртеливи движения на главата. При това зениците силно се свиват. Много скоро (още през март-април) женските снасят 4-6 яйца, които мътят 18-20 дни. По време на мътенето мъжкият храни женската. След около 5 седмици малките излизат от гнездото.
Младите мъжки започват любовните си опити още в края на есента същата година. В такова състояние и при тях се наблюдава стесняване на зениците. Александриното достигат размножителна зрелост обикновено на двегодишна възраст, но се случва да се размножат успешно и по-рано. Нерядко мътят по два пъти в годината.
Вашият коментар