Нимфа Nymphicus hollandicus
Описание: Големина 32 см. Мъжки: Шистозносив. Глава и качулка жълти, кафявочервено ушно петно, предни крила бели, долната част на опашката черна! Женска: Глава сивожълта, ушното петно по-матово,; отколкото при мъжкия, предни крила сивобели, долната страна на опашката със сивкавобели напречни ивици. Малко: Прилича на женската.
Често мъжките имат по долната част на крилата си множество малки бели точки. Женската, обратно – има повече и по-големи бели петна. Понякога мъжките се отличават още в гнездото с по-наситени цветове по главата и около ушите, средното перо в горната част на опашката е сребристосиво, а при женската – мраморно. Смяната на юношеското оперение с възрастно приключва на 9- месечна възраст. Тогава птицата добива характерното за вида и своя пол оцветяване на оперението.
Родина: Вътрешността на Австралия. В природата нимфите са изключително плахи. Цяло щастие е да се направи добра снимка. Летят с бързината на стрела и право като сокол. Наблюдавахме едно гнездо, където родителите влизаха заднешком във входа.
Този папагал обитава открити савани, степни и тревисти райони. Двойките са заедно през цялата година, дори когато летят в големи ята. В ареала им често има периоди на суша с последващ недостиг на храна. Затова се събират на големи ята и се придвижват надалеч в търсене на семена от треви и билки, зърна и вода. Нимфите се срещат често в родината си. Там те гнездят в мъртви евкалиптови дървета.
Отглеждане и размножаване: Подобно на вълнистото папагалче, нимфите са сред най-често отглежданите и лесно развъждани папагали. Ето защо може да се поеме отговорността да се отглеждат поединично.
За отглеждането на една птица е необходим кафез с дължина най-малко 60 см, тъй като тези папагали са много темпераментни и имат много дълги и красиви опашни пера. Нимфата обича да тича и се забавлява, като изкълвава всичко наоколо. Като един от най-бързите и усърдни летци сред папагалите, тя трябва да има
възможност поне веднъж дневно да полети из стаята. Най-добре е да започнете със съвсем млад мъжки, тъй като женските рядко се укротяват напълно. Също така при мъжкия е по-голяма вероятността да се научи да свири някоя малка мелодия или да изговаря думи. Разбира се има изключения, но не трябва да се разчита на това. Ако ви се предложи благоприятната възможност да получите отгледан вече екземпляр, веднага трябва да го вземете, тъй като такива птици се привързват като куче.
Ако се отглежда единично, нимфата търси компанията на човека. Любимото й място е рамото. Там тя е на високо и чудесно рови в косите. Всичко, което болести или може да се кълве, привлича вниманието на птицата. Особено застрашени са колиетата. Малко парченце дърво й осигурява продължително занимание (главичките от сяра на кибритените клечки са отровни!).
Колкото и да е студено през зимата, спокойно може да оставите нимфата във волиерата на открито, ако има укритие без отопление. Минимални размери на волиерата: дължина 2 м, ширина 1 м и височина 2 м.
Нимфите спадат към най-успешно размножавани¬те птици от семейството на папагалите. Гнездилката не трябва да бъде прекалено малка. Препоръчителна¬та големина е 35 до 40 см, вътрешен размер 20 см и диаметър на входния отвор 8-9 см. Някои птици не обичат проверките в гнездото, не искат да бъдат смущавани. Годишно снасят 2 до 3 пъти по 4 до 7 яйца. Повече от това не трябва да се допуска, за да не отслабват животните. Периодът на мътене продължава 18-19 дни.
Мъжкият мъти от ранно утро до късния следобед, а през останалото време мястото му заема женската. На възраст 4-5 седмици малките могат да летят, но родителите ги хранят до 2 месеца. Точно 3 месеца изминават, докато отначало розовият клюн потъмнее. Смяната на оперението завършва на 9-месечна възраст, когато при мъжкия се забелязват черните опашни пера и красивата сернистожълта окраска по главата. Птиците, при които смяната на оперението е завършила, може спокойно да се насочат за размножаване. През първата година обаче то невинаги протича успешно.
Нимфите са много миролюбиви птици, които не причиняват неприятности на други видове във волиери на открито. Възможно е съжителство с вълнисти папагалчета.
Още през 1959 година в Америка развъждат нимфи албиноси, които днес се срещат много често.
Освен тях се развъждат пъстри нимфи, птици на точки и много други варианти, като например черни, така наречени зелени, канелени, лутиноси , сребристи и белоглави нимфи, бели птици с черни очи и др. „Точковият“ вариант на мъжките с течение на времето се изоставя. Петнистостта е различна и не се дължи на половете.
При белите нимфи няма външни полови белези. Определят се само по „пеенето“ или онаследяването. Мъжките с разпаднали се белези също така не се отличават външно от нормалните птици. Няма женски албиноси с разпаднали се белези.
Храна: Слънчоглед, лющен и нелющен овес, разни видове просо, дребно нарязани моркови, ябълки, звездица, живовлек и кръстатка. Пресни клонки за кълване. При размножаване – покълнало диво просо или покълнал овес като допълнителна храна, както и накиснат стар бял хляб или малки хлебчета.
Вашият коментар