Червенокрил папагал Aprosmictus erythropterus
Описание: Големина 32 см. Мъжки: Листнозелен, гръб и рамене черни, крилата отгоре аленочервени, подопашка синя, ирис червенокафяв, клюн червеникав. Женска: Зелена, подопашка синя, крилата отгоре с малко червено по ръба, клюн розов. Малко: Като женската, но с черен ирис.
На 18 месеца при мъжките се появяват първите черни пера по гърба, през третата година окраската им е завършена. Половете се разпознават понякога при сравнение между повече птици по формата на главата, подопашните пера и горните пера на крилата.
Родина: На североизток и на юг до Нов южен Уелс, но видът живее не само в Австралия, а и в южната част на Нова Гвинея. Червенокрилите папагали от Нова Гвинея са по-дребни и гърбът им не е така наситено черен. Имах щастието да видя тази прекрасна птица само веднъж в Куинсланд. Бавното размахване на крилата напомня на обикновения мишелов. Именно по този размах веднага се разпознава червенокрилият папагал. Той живее в сухи райони, макар че обитава и райони с оскъдна дървесна растителност.
Отглеждане и размножаване: Когато птиците са млади, трудността е в подбирането на подходящи партньори, в което дори опитните развъждащи невинаги са сигурни. Женските птици по правило имат по-дълга шия, а главата на мъжкия винаги е била по-голяма и по-закръглена.
Червенокрилият папагал спада към най-обичаните големи папагали. Още в началото на 60-те години той беше голяма рядкост, но днес вече се предлага редовно в кръговете на развъждащите, макар че обикновено може да се очаква само едно люпило с най-много 3 и по-рядко 4 малки. Най-търсени са големите червенокрили папагали от щатите Нов южен Уелс и Куинсланд.
Червенокрилите папагали от Австралия са сред най-издръжливите. Птиците, развъдени в Западна Европа, устояват без увреждания на най-ниски температури. От собствен опит мога да кажа, че през зимата се оставят да бъдат затрупани от сняг, ако не са влезли в укритието си през нощта. При голям студ краката на всички папагали са застрашени от измръзване, ако нощуват кацнали на желязна мрежа. Пръстите им почерняват и след това окапват от развиващата се некроза.
Този голям папагал има нужда от волиера с дължина 5 м, която му дава възможност да лети и да развие прелестната окраска на оперението си. Волиерата и укритието може да бъдат направени от дърво, тъй като червенокрилият кълве само свежи клонки. Мрежата също може да не е много здрава.
По време на мътене видът трябва да се гледа само на двойки. Извън този период червенокрилите папагали може да се събират с други видове. Не бива да се гледат в непосредствена близост две двойки, тъй като размножаването може да не успее.
Мъжките достигат размножителна зрелост през 3-тата си година, а женските още втората. При някои червенокрили се появява проблем при избора на място за мътене. Авторът подготви временно за две двойки 6 различни възможности за мътене във волиерата и в укритието, тъй като женските отначало не се решава¬ха да снесат яйцата си на определеното място. Те ги „губеха“ точно когато трябваше да снесат. Накрая, на 4-годишна възраст, едната женска се реши да снесе яйцата си в един висок брезов дънер, поставен във вътрешното помещение. Втората женска снесе във вътрешното помещение на пода зад един висок дъбов дънер. Следователно няма правило. Чувал съм също, че тези птици предпочитат да мътят във волиера, понякога в нормални гнездилки, а друг път в големи дънери с височина до 2 м. В друг случай червенокрил и папагали са мътили в сандък от портокали, предназначен за много по-дребни птици.
Ето защо настоятелно трябва да се препоръча предоставянето на няколко възможности за мътене във волиерата и вътрешното помещение. Диаметърът на входния отвор трябва да бъде 9-10 см.
През март-април мъжкият се оживява и подканва своята женска с подсвиркващи звуци. В любовна позиция той разперва ветрилообразно крилата си под чести викове „туи-туи“. Накрая женската започва да моли мъжкия за храна. Още през април тя снася 2-4 яйца, които мъти 19-22 дни. Обикновено не отрасват повече от 3 малки. Мъжкият храни своята женска 10-14 дни, а след това храни и малките. Точно след 6 седмици малките червенокрили напускат гнездото си и още 4 седмици биват хранени от мъжкия. Голяма рядкост е повторното гнездене. Втори любовен период може да се наблюдава в топли есенни дни, но той не води до мътене.
Храна: Слънчогледови семки, диво просо, сребърно просо, малко коноп, ябълки, моркови, звездица, листа от глухарче. Допълнително по време на размножаването покълнали семена от всякакъв вид, натрошено твърдо сварено яйце и накиснат стар пшеничен хляб.
Вашият коментар