Чербенотилно пойно папагалче Psephotus varius
Описание: Големина 28 см. Мъжки: Синкавозелен. Гърдите и предната част на коремчето зелени, задната част на коремчето и бедрата червени, подопашката жълта, чело жълто, теме червено, раменно петно жълто. Женска: Кафявозелена със светлочервено раменно петно. На задната част на главата кафявочервено петно. Малко: Подобно на родителите, но по-матово, клюн с рогов цвят. Младите мъжки са зеленикави още в гнездото. Оцветяването завършва на възраст 12 до 14 месеца. Цветовете на тези папагали варират доста. Това се отнася предимно до червените пера по коремчето.
Родина: Южните райони във вътрешността на Австралия. Често наблюдавахме червенотилни пойни папагалчета в сухите вътрешни области на Западна Австралия. Евкалиптите там все още не бяха достатъчно израснали, растителността беше предимно храстовидна, а през пролетта имаше висока трева. Още през октомври се виждаха малките. Те летяха на семейни групи на височина само 1-2 метра бързо и много страхливо през храсталаците.
Отглеждане и размножаване: Ако искате да си вземете червенотилно пойно папагалче, трябва да видите родителите, за да сте сигурни, че ще имате красиво оцветено поколение. Малките птици са с различно силни цветове. Птица с малко червено по долната страна на коремчето няма да може да подобри съществено цвета си по-късно. В това отношение има много нюанси и някои развъждащи отдават голямо значение на развъдна линия с добри цветове.
Днес червенотилните пойни папагалчета не са проблемни птици, както през 1965 година. Те вече са стабилни, макар и не така устойчиви, както другите пойни папагали. Все пак женските създават грижи при трудна носливост, тъй като понякога снасят яйца още в началото на годината, когато времето е студено. Освен това не държат малките дълго време под крилото си и те може да загинат от студ. Иначе поколенията на червенотилните пойни папагалчета не са много чувствителни. Само когато е много студено, трябва да им се осигури леко затопляне. Червенотилните пойни папагалчета, както и други видове пойни папагалчета, унищожават дървета и телени мрежи, но са по-спокойни и по-миролюбиви от тях.
Те се привързват за години напред към веднаж харесаната гнездилка и не е нужно тя да се маха или променя. Снасят 4-6 яйца и ги мътят 21 дни. Нерядко мътят по два пъти в годината. Мъжкият взима участие в храненето на малките. След около 5 седмици те напускат гнездото и 3 седмици по-късно вече са самостоятелни.
Храна: Всякакви семена, диво просо (по време на мътене накиснато), разни видове просо, лющен овес, слънчогледови семки, зеленина, пресни зелени части на полски тревни растения и натрошено твърдо сварено яйце. Предпочитат да взимат храната си от земята.
Вашият коментар