Рядко срещани видове котки
Мънчкин
Котките мънчкин приличат на кучетата от породата дакел. Те се различават от „нормалните“ котки само по много късите си крака. Подобни мутанти са забелязани още в началото на века в Англия и Франция, а в СССР – през 1953 г.
Първата котка мънчкин се появява в САЩ през 1991 г. Представителите на породата са много активни и бягат и се катерят толкова добре, колкото и останалите породи. Тези котки се срещат най-вече в САЩ.
Новата порода още търси себе си и стандартът сигурно ще претърпи промени. Това, което е общо за котките, е широкия гръб, късите крайници (лактите са на определено ниво) и пропорционалната на тялото опашка.
Дебелината на крайниците е същата като при „нормалните“ котки и лапите са с нормална големина. Породата съществува във всички разцветки и дължини на косменото покритие. Хората, които отглеждат мънчкин смятат, че животните са много забавни и предпочитат тяхното приятно и много жизнено поведение.
Британска чинчила
Също както персийската чинчила и персийската камео, тази котка има бял подкосъм и надкосъм с черни връхчета. При движение на тялото се добива впечатление, че козината й трепти. Оцветяването на връхчетата на космите е равномерно по цялото тяло.
Породата е получена при кръстосването на сини и опушени британски късокосмести котки. От 1978 г. котката се нарича британска късокосместа котка с типинг. Представителите на тази порода са винаги в добро настроение и са много мили компаньони.
Типингът (оцветяването на върховете на космите) може да има всякакъв цвят, типичен за британските късокосмести котки, включително шоколадово и лилаво.
Тифани
Това е дългокосместа ориенталска котка с прекрасна дълга и копринена козина. Тифани е резултат от кръстосване на бирмански с персийски котки. Породата не е много разпространена дори и в САЩ, където е селекционирана.
Тази фина котка притежава характер, който е съчетание на спокойствието на персийките и любопитството на късокосместите котки.
Съществуват много вариации в оцветяването на косменото покритие, но само една е призната официално – кафявата, наречена ЗОВОЬУ.
Мейн Куун
Тази котка има честта да бъде най-старата и най-голяма американска порода. В началото на своята история се подвизавала в щата Мейн и по цвят приличала на мече. Козината ѝ била доста гъста, много подходяща за студеното време в Нова Англия.
Предците ѝ били живеещите в американските ферми издръжливи котки, кръстосани с дългокосмести котки, пренесени от търговци и моряци, пристигащи от Европа. За пръв път мейн куун била показана на изложба през 1860 г., а една година след това – официално регистрирана. По-късно интересът към нея спаднал поради разпространението на персийските котки и чак през 50-те години на нашия век тя отново привлякла вниманието на любителите.
Мейн куун е много гальовна котка и има две типични особености – можем да я намерим да спи на най-невероятни места и има странен, „цвърчащ“ глас.
Нейната окраска е във всички цветове и комбинациите им. Най-известни са шоколадова, лилава и на петна.
Уелска безопашата котка
Тя е известна и под името кимрик (КИМРИ е древното келтско название на Уелс). Не е много ясно как се е появила тази порода в неплодородната земя на „варените морски водорасли“.
Странната уелска котка се различава от майската безопашата котка само по среднодългата си, мека и богата космена покривка.
Вашият коментар