Сирийски златист хамстер (Mesocricetus auratus)
Историята му е също толкова куриозна, колкото и шеметното му превръщане в желано домашно животно. Този малък гризач се разпространява в Германия едва след 1945 година. В света на домашните любимци той се превърна в понятие, което едва ли ще бъде заличено някога.
Златистият хамстер е открит през 1893 година от един английски биолог / естественик на име Уотърхаус в бедната и почти безлюдна Сирийска пустиня. Той изпратил доклада за своето научно откритие с една кожа в Лондон и дал на животинчето името Cricetus auratus, което трябва да означава златист хамстер. Но всичко свършило с единствения намерен екземпляр. Подземният начин на живот и прекомерното складиране на хранителни запаси в буквален смисъл рядко го извеждат на повърхността на земята. Когато климатичните условия позволяват, поникването на пресен фураж и свързаните с това възможности за размножаване го карат да си търси партньор на повърхността и да излиза по-често навън. Така близо 40 години по-късно науката успява да разбули тайната на златистия хамстер в лицето на професор Ахарони от университет в Йерусалим. По време на една от своите експедиции в засушливите райони на Северна Сирия – недалеч от мястото на първата находка близо до Халеб – той изровил от цяла система бърлоги, разположени по-дълбоко от два метра, една възрастна женска златиста хамстерка с нейните 12 малки.
Сензационната находка преоткритие той донесъл живи в Йерусалим, където в чест на първия му откривател дал на златистия хамстер името ,Mesocricetus auratus“. Науката била удивена от голямата размножителна способност на златистия хамстер, тъй като само за една година съпрузите Ахарони развъдили от един мъжки и три женски около 150 питомци. През 30-те години няколко живи екземпляра са донесени най-напред в Англия, а след това и в Съединените щати, където е поставено началото на развъждането им в световен мащаб. Първоначално неговите свойства са били използвани само за опитите с животни в лабораториите, докато той е бил открит и като превъзходен домашен любимец.
За това е способствал със сигурност не само красивият му външен вид, но и неговият приветлив и хрисим характер. Изисканата му външност се отличава с мека и гладка козина, която от горната страна е оцветена в преобладаващо златистокафяво, с нежни златножълти връхчета на косъма. Отдолу той е сивобял с тъмно петно на гърдите, което през средата е разделено от неясна белезникава надлъжна ивица. Гушката, предните и задните крайници, както и малката опашчица са бели; големите тъмни уши почти не са окосмени, изпъкналите големи очи като копчета са блестящо черни. С дължина на тялото между 15-18 см златистият хамстер е значително по-голям от миниатюрните видове минихамстери. През последните две десетилетия умели селекционери са получили множество културни породи, които имат редица предимства и в поведението си и са от голямо значение за отглеждането на домашни любимци.
Това светкавично развитие е истинско чудо, особено ако се има предвид, че милионите златисти хамстери по света днес произхождат от поколението на старата хамстерка, която професор Ахарони изровил през 1930 година.
Вашият коментар