Волиера за папагали на открито

2054

Каква волиера за папагали ни е необходима

Волиера за откритоВолиерата на открито със защитно помещение в съседство е най-подходящото решение за видовете папагали, които не са чувствителни към климата. Най-привлекателно е най-високото място, поради което е добре вътрешното пространство да е по-високо от волиерата.

В студените сезони някои птици с криви клюнове се нуждаят от леко затопляне или стайна температура, а други се чувстват добре дори при сериозен студ, ако разполагат със защитно помещение.

 

Повечето любители на папагали строят къща за птици, свързана с волиера. Конструкцията й зависи от вида на папагалите и от парите, тъй като може да се използват различни строителни материали: камък, дърво, етернит и др. Колкото по-сериозна е изолация¬та, толкова по-добре. Трябва да се помисли и за мишките, които рано или късно се появяват. Възможно е дървената къща да се облече отвътре с етернит, който служи и за изолация, особено ако помежду се попълни със стъклена вата или стиропор.

Прозорците трябва да бъдат доста големи, за да влиза достатъчно светлина във вътрешното помещение, ако птиците ще останат там през зимата. Стъклопакетите, термостъклата, изкуствените стъкла или стъклените тухли осигуряват светлина и добра изолация. В горната третина се предвижда отвор за излитане, който не трябва да бъде много голям. Някои хора свалят изцяло стъклата през лятото, за да се избегне прегряване от слънцето. Когато остъклената стена е с южно изложение, трябва да се предвиди и възможност за проветряване.

Най-добре е подът да се запълни с дебел пласт цимент, за да няма достъп за плъхове, мишки и други животни. Волиерата трябва да има циментов цокъл на дълбочина 50 см в земята и височина 20 см нагоре, за да не се промъкват дебни хищници. За същата цел може да се използват етернитови или стъклени плоскости.

Свързаната с нея външна волиера се прави от дърво или железни части. Дървото е по-леко и по-евтино, докато желязото е по-трайно, но и по-скъпо. Освен това закривените клюнове не могат да повредят желязото. Най-подходящи са поцинкованите водопроводни тръби (1 V2 цола), по чиито ъгли се навиват фитинги.

Дървеният скелет се прави от покривни летви, които се намазват за защита с някакъв препарат (карбо- линеум, ксиламон). След като скелетът изсъхне, към него с куки се прикачва поцинкована мрежа. Отворите  в мрежата са с различни размери, посочени в цолове. Защита срещу невестулки и мишки осигурява само мрежата с големина 3/8 цола или квадрати с размер 12,5 мм.

При разполагане на няколко волиери една до друга междинните стени може да бъдат от мрежа с по-големи отвори. Обикновено едно руло мрежа е от 25 линейни метра със стандартна ширина 50 и 100 см.

За издръжливостта на мрежата значение има и дебелината на тела, която нормално е 0,7 мм.

Продава се и мрежеста тъкан, точково заварена, квадратна с ширина 60, 80 и 100 см, с която се работи по-лесно и е по-издръжлива, но по-скъпа.

Волиера за птициМрежата трябва да се намаже със защитна боя. Най-подходящ е битумен лак, който може да се купи на ниска цена от тенекеджиите. Той изсъхва бързо и не се лющи лесно както лакът за метални повърхности, тъй като остава винаги гъвкав, без да омеква.

Мрежата не трябва да се лакира веднага, а се оста¬вя да оксидира в продължение на няколко месеца, за да може боята да хване добре. Валяците с различна ширина и от различен материал улесняват боядисването. След употреба валякът се почиства най-добре с нафта. Ако обработвате мрежата по този начин на всеки две години, тя издържа много дълго време.

Външните волиери, край които винаги минават котки, трябва да имат електропастир. Сплашващите импулси държат хищниците далеч, а консумацията на ток е незначителна.

Добре е във вътрешното пространство през зимните месеци да има осветление, за да се съкрати периодът на продължителна тъмнина. Много практичен е и таймерът (с електрическо или механично включване). Той може да се настрои например на 4 часа сутринта, така че птиците да „стават“ рано и да заспиват вечер нормално.

Не е препоръчително вътре във волиерата да се засаждат растения, тъй като рано или късно папагалите ще ги изкълват. Много полезни за птиците са прясно отрязаните храсти или клонки, защото кората им съдържа важни за физиологията хранителни вещества.

Добре е отвън около волиерите да се засадят растения, за да създават уютна за птиците обстановка. Това също трябва да се прави с мярка, защото ако волиерите са плътно обраснали и птиците не могат да виждат никого, те стават боязливи спрямо хората. Забелязва се, че през зимата птиците от волиерите реагират по-безизразно към хората, отколкото през лятото, когато прекарваме повече време в градината.

Розите са много подходящи за засаждане около волиерата. В ъглите може да се засадят розови храсти или китайска висока трева, както и същински вечнозелен бамбук. Катерливият повет с многобройните си цветове също е подходящ. Между тях може да се поставят по желание ниски летни цветя, като например грудкови бегонии, лобелии, турта или конски босилек. Много са възможностите за красиво и пъстро оформление на волиерата отвън. Във външната волиера трябва да се запази естествената почва. От време на време, особено в периода на мътене, храната се разпръсква по земята и се заравя с гребло, а семената бързо покълват. Тези пресни кълнове са много полезни за израстването на малките. Ако веднаж месечно разкопавате пръстта, ще забележите, че всички птици отиват най-напред върху нея, за да кълват бучици, съдържащи важни минерални вещества.

По отношение на пода на волиерата мненията са различни. Някои заливат цялата външна волиера с цимент и я почистват ежедневно. Други я поставят на трупчета и използват за под здрава ситна мрежа. Въпреки, че по този начин се предпазват от паразити, птиците все пак са лишени от естествената почва. Паразитите се пренасят и от врабчета , които кацат по волиерите, или от замърсени пръчки за кацане. Във всеки случай трябва да се внимава за паразити.

ПапагалНякои видове папагали, като напр. чернотеменният белокоремен или ръждивотемененният белокоремен, имат агресивно отношение към други видове. Ако се опасявате от това, трябва да оградите вътрешното помещение, както и съседната волиера с двойна мрежа, като между мрежите оставите разстояние от 5 см.

Днес не е трудно да си направите сами външна волиера. Има поцинковани винкели (надупчени за подсилване) с дължина 2,0 м, 1,5 м и 1,0 м. За укрепване на ъглите се използват винкели и винтове с правоъгълна форма. Нарязването на винкелите също не е трудно.

Такива волиери не изглеждат тежки, но въпреки това са много устойчиви. Най-подходяща за такава конструкция е точково заварената квадратна мрежа.

Коментари от Facebook

коментари