История и произход на папагалите

1238

Исторически преглед на папагалите

ПапагалПрез 1982 година стана известно, че папагалите съществуват от 50-60 милиона години. В Англия при разкопки в глинени пластове край Лондон  бяха открити останки от папагал. Папагалът с големина на сенегалския (мавърски) папагал (Poicephalus senegalus) бе наречен Palaeopsitta georgei . Смята се, че е могъл да се захваща с краката си, но не се е катерил добре. Слабо развита е била и летателната му способност.

Във Франция също беше открит изкопаем папагал – Archaeopsittaucus, роднина на сивите папагали (Psittacus)  на възраст приблизително 26-18 милиона години.

Най-древните от днес живеещите на Земята папагали са разпространени в района на Нова Гвинея и Нова Зеландия. Четинестоглавият папагал (Psittrichas), кълвачовите папагалчета (Micropsttinae)  и аровият какаду (Probosciger) от Нова Гвинея се числят към тези видове. Живеещите в Нова Зеландия несторови папагали (Nestorinae)  – кака и кеа също са потомци на древни форми сред папагалите.

Папагалите може да бъдат проследени доста назад в историята и във връзка с развитието на човека поради силната им привързаност към него. В районите, от които произлизат, те били отглеждани като домашни животни. Освен това първите сведения за папагали идват от Древна Гърция, от времето на Александър Велики, около 326 г. пр.Хр. Днес все още се говори за големия александровец. От времето на император Август (50 г. пр.Хр.) се споменават някои видове папагали от най-отдалечената част на Сирия. Първото описание на папагал е направено от Плиний (50 г. пр.н.е.). Вероятно се касае за малкия александровец, наричан още малък огърличен папагал.

От този период има сведения дори за „говорене“, имитаторски способности на тези птици. Споменава се, че в Индия папагалите не се използват за храна поради „техните умения и глас“ и се смятат за свещени. Известни са и някои ориенталски приказки за „умни“ папагали.

Почти по същото време като в Древна Гърция папагалите били на мода и сред римляните при Юлий Цезар. В Рим имало луксозни клетки за папагали от скъпи материали, като сребро или слонова кост, богатите се разхождали с птица на ръка или рамо. Участниците в римските походи в Африка донасяли от там много папагали. Споменава се дори, че някои хора ги ядели или ги давали на лъвовете. Първите подробни сведения за различни видове от Африка, Индия и Цейлон дават откривателските пътешествия на португалците през 16-и и 17-и век. Английските и испанските нашественици в Америка също се връщали с много папагали. Това дава възможност на Конрад Геснер през 1669 година да направи списък на папагали в своята „Обща книга за животните“. През 1600 година Алдрованди също описва доста видове, предимно от Америкачервения (Ara macao) и синьожълтия ара {Ara ararauna), а по-късно добавят и ветрилния (ястребоглав) папагал (Deroptius accipitrinus).

Всичко за папагалитеПрез 1609 година Инка Гарсиласо де ла Вега представя войнишкия ара  в своята „История за испанското завладяване на Перу“. Маркгрейв насочва вниманието към 11 неизвестни дотогава вида от Бразилия (Historia naturalis Brasiliae, 1648). Сред тези папагали са черноглавата аратинга (нендай)  или златочелата аратинга , врабчовото папагалче  и амазоните, някои по-дребни видове ара и други. През 1650 г. е нарисуван и описан първият папагал ваза , а през 1707 г. – първият аров какаду. През 1750 година някой си Едуардс, жител на Лондон, описва 37 различни вида.

Значително постижение е орнитологичният труд на Брисън, където през 1760 г. в IV том е отредено място и на папагалите. Следват редица изследователи и пътешественици, всеки от които открива нещо ново. Сред тях са Скополи, Латам, Бугенвил и предимно пътешествията на Кук между 1769 и 1772 година. Той и Банк се завръщат от тихоокеанския регион с множество нови наблюдения. Естествената история на Бюфон съдържа рисунки и сполучливи описания на 70 вида папагали. През 1790 година Латам прави списък на 162 вида, от които само стотина са описани правилно.

В периода от 1801 до 1805 година под заглавие „Естествена история на папагалите“ от Ливайан излиза първата книга с медни гравюри специално за папагали. Но някои видове все още не са описани точно. Така например рано починалият Кул прави през 1820 година списък на 209 „вида“, които в действителност се отнасят едва към 158 вида от съвременната систематика на папагалите. С новите папагали се свързват известни имена, като Виейо, Спикс, принц Максимилиан фон Вид, Ваглер, Ацара, Вигорс, Леар или Хаан (1834 г. с атлас). Гулд донася сведения от Австралия, Рюпел – от Африка, а Склатер – от индонезийския регион. Натерер събира 62 вида в Южна Америка.

През 1856 година вече са известни 320 различни вида. И така през 1867-68 година д-р Ото финш съставя първия общ систематичен списък на около 350 вида папагали.

Д-р Рус усъвършенства систематиката на този списък и през 1881 година стига до 413 вида. Джеймс Лий Питърс съставя през 1937 година списък на птиците по света. Систематичният списък на папагалите на д-р фон Бьотихерс се ръководи от Питърс и през 1957 година разглежда около 318 вида. През 1960 година д-р Майзе и Бернд записват 325 вида папагали в своята „Естествена история на птиците“. В „Животинския свят на Гжимек“ (1969) д-р Колар споменава 326 вида, в „Папагалите по земята“ (1973/74) де Грал посочва 321 живеещи вида, а австралиецът форшоу, също през 1973 г. – 333 вида.

Коментари от Facebook

коментари