Различаване на мъжки от женски хамстер

2350

Как да различим мъжкия от женския хамстер

При мъжките хамстери разстоянието между ануса и половите органи е значително по-голямо отколкото при женските. Мъжките са чувствително по-тънки, със заострена задница, формата на женските като цяло е по-закръглена и те имат широк таз.

По-зрелите мъжкари лесно се разпознават по ясно различимите тестиси, независимо от това дали се касае за златист или минихамстер. Тъй като още при покупката си избираме определен пол, търговецът или човекът, който ги развъжда, ще ни покажат различието между половете, понеже признаците, които посочихме по-горе, личат и при още съвсем младите животни.

 

Да намерим „сговорчива“ женска

В процеса на опитомяване на златистия хамстер са се появили няколко породи, които са толкова сговорчиви, че дори е възможно постоянно да се отглеждат на двойки, ако разбира се са подслонени в просторно и щедро оборудвано жилище. Към тези породи спадат бежовите златисти хамстери, албиносите и руските хамстери и различно обагрени пъстроцветни златисти хамстери.Хамстер

Въпреки че е много желателно да има втора къщичка за сън, нерядко мъжкият прекарва времето за почивка в къщичката на женската, която го изхвърля оттам, едва когато вече е в очакване на малките. Тъй като хамстерите остават изцяло матерно семейство, за мъжкия няма място в гнездото и в непосредствена близост до него. Хамстерът разбира това много добре и доброволно се оттегля в своето убежище. При двойките, които така добре са свикнали да бъдат заедно, рядко възникват сексуални проблеми и шансовете за поколение са големи. Все пак нужно е да проявяваме бдителност и при най-незначителното сдърпване, затова по време на бременността мъжкият хамстер трябва да бъде отделен. Тъй като по рождение той е самотник, тази мярка няма да му навреди ни най-малко, а и по този начин гарантираме сигурността на поколението. Другоцветните породи златист хамстер, например тези с натурална окраска, при развъждането трябва да се отглеждат разделени по полов признак, защото те стоят най-близко до първоначалното поведение на хамстера. В този случай мъжкият се пуска при женската на определени интервали. Подходящи са вечерните и следобедните часове, по това време женската е активна и не се налага да се прекъсва съня й. Често сърдитата раздразнимост на женската се стоварва върху мъжкия с жестоки ухапвания. Ако обаче женската е разгонена, тя приема мъжкаря и опитите му да установи контакт за чифтосване. Ние се намесваме, за да разделим две¬те животни, само когато женската се противи на чифтосването. Ако всичко протича спокойно и мирно, ние трябва да преместим и къщичката на мъжкия, за да може и той да се оттегля в своето сигурно местенце за укриване. Ако женската не е твърде властна, двойката може да остане няколко дни заедно. В противен случай трябва ежедневно да повтаряме процедурата, докато уцелим подходящия момент на нейната фаза на разгонване.

Минихамстерите са много подходящи за развъждане по двойки, понеже те постоянно могат да се отглеждат като двойка разнополови партньори. По принцип те никога не се разделят, когато половата им активност не създава никакви проблеми.

Когато отглежданите поединично зрели минихамстерки (дзунгарски или китайски минихамстери) се сдобият с непознат им зрял съквартирант от мъжки пол, в съзвучие със своята природа женските могат да проявят голяма агресивност. Ако дадем на животните достатъчно време, навикът постепенно ще вземе надмощие, когато ежедневно въвеждаме мъжкия при женската. Тя постепенно преодолява своята неблагоразположеност, а ние повече не рискуваме живота на мъжкия, въпреки че никак не е изключено той да получи едно или две ухапвания по време на първите опити за контакт. След 14 дни вече територията на женската мирише отчетливо на мъжкаря. С малко търпение и известна доза контролируем риск може да се стигне до „брак“ и между двама разнополови партньори, които не са израснали заедно. Това осигурява мирно разплождане.

Често ме питат защо невинаги в крайна сметка се раждат малки, след като хамстерите са извънредно плодовити животни. Нерядко причината може да се крие във възможностите за подслоняване, които са твърде малки. Или къщичката е твърде малка и едва побира едно животно, или самата клетка е твърде тясна. Не всяка женска е готова да изгражда по-голямо леговище или гнездилка извън пещерата. От изключително голямо значение за развъждането е наличието на достатъчно място с индивидуални възможности за разгръщане и разпореждане. Нежеланието за чифтосване обаче може да се дължи и на недостатъчното изхранване. Често възможната причина е недостигът на витамин Е. За да се възстанови липсата, можем да проведем временно лечение, като даваме по няколко капки масло от пшеничени зародиши върху коричка хляб, както и свежо покарали пшеничени кълнове като добавка към храната.

Коментари от Facebook

коментари