Персийски котки

2754
персийска котка

Персийските котки са типични дългокосмести котки. Те са закръглени, с внушителна външност и с идеални пропорции от главата до опашката. При тези котки всеки цвят се разглежда в отделна порода с незначителни разлики в характеристиките.

Главата на персийските котки е кръгла и масивна, с къс и широк нос. Стопът е ясно очертан, бузите са пълни, а челюстта е широка и силна. Брадичката трябва да излиза над горната устна.

Тялото на персийката е набито, с широки гърди и къси крайници. Раменете са масивни, а вратът е къс, силен и дебел. Средната част на тялото също е закръглена, задницата е широка.

Очите са раздалечени и блестящи. Те са големи, кръгли и изпъкнали. Ушите на персийката завършват с малки закръглени връхчета. Те са раздалечени, не много отворени в основата и леко наклонени напред. Ушите не нарушават закръгления контур на главата.

Опашката е къса, права, леко наклонена спрямо гърба. Космената покривка е необикновено богата, при която „двойната козина“ се състои от два вида косми. Едните са меки и леко вълнисти (подкосъм), а другите са по-твърди и груби (с дължина до 12 см.).

Някои от котките с дълъг косъм не принадлежат към „персийките“ – имат различен произход (обикновено от области с по-студен климат, където дългата космена покривка е необходимост). Тя не е толкова вълниста и богата, както при персийските котки, и изисква по-малко грижи. Тези котки се различават от персийките и по други белези – по-слаби са, с по-дълго тяло и крайници, имат по-тесни глави (Балинезе, Ангорска, Норвежка горска, Мейн куун). Това са полудългокосмести котки.

Козината на персийските котки е най-голямата им украса, особено разкошна около главата, където образува яка. При тях има едно малко несъвършенство – козината линее през цялата година и се нуждае от ежедневни грижи, за да се предотврати образуването на възли от заплетени косми, които след време образуват сплъстени снопчета. Космената покривка на персийската котка се влияе от влагата.

За тоалета на тези котки човек трябва да отделя поне половин час дневно. Козината се нуждае от внимателно разчесване с четка и гъст гребен. Добре е с четката първо да се реши по посока на косъма, а след това – срещу него. За козината на главата и лапите се използва по-малка гъста четка, като се внимава да не се засегнат очите. С четката се отстранява прахта и опадалите косми, а с гребена се разресват сплъстяванията. Всички котки обичат четкането, но то трябва да е внимателно и не много продължително.

Независимо от гъстата и дълга козина, кожата на персийската котка може лесно да се нарани, защото е много нежна и чувствителна. За котараците трябва да се полагат по-големи грижи, защото те имат склонност към себорея и козината им придобива жълтеникав оттенък. Добре е да се използва сух шампоан или талк. Те поддържат козината в много добър вид и предотвратяват сплъстяванията.

Персийските котки са уравновесени създания, сдържани и спокойни, те са идеална компания за стопани, които прекарват много време вкъщи.

Персийките са най-добре представените породи по изложбите в света. На всяка персийска порода съответства таблица с различни точки от стандарта. Сборът на тези точки винаги е равен на 100. Таблицата позволява да се обърне повече внимание на специалната характеристика (цвят на очите, форма на главата и т.н.), за да бъдат окуражени селекционерите да издирват някои приоритетни качества.

Персийските котки обичат компанията, покорни и кротки са, но могат да бъдат и резервирани. Те не са претенциозни, а женските екземпляри са по-глезени. Тези котки са големи поспаливци, за тях няма неудобно място за сън.

Обикновено женската ражда 2-3 котета, които имат нужда от непрекъснати грижи около 16 седмици.

Основните признати цветове включват синеока бяла, бяла с бакърени очи, разноока бяла, червена, кремава, синя и черна.

Бяла персийска със сини очи

бяла персийска котка със сини очиНейните предани почитатели казват, че тя има всички добродетели на персийската котка: красота, копринена козина, мил и спокоен характер. Още повече, че освен всекидневните грижи за козината, животното не изисква особено внимание.

Белите котки от ангорски тип били първите дългокосмести котки, внесени през 16 век Европа. Бялата персийска котка възникнала през викторианската епоха след кръстоска на английски и персийски котки. Породата била изложена през 1903 г. в Лондон и от тогава нейната популярност расте (главно в САЩ).

Белите персийки са изключително чистоплътни. Много държат на външния си вид и най-редовно се чистят. Те са спокойни и гальовни, идеални за малки помещения – класически салонни котки. Различават се по цвета на очите: сини, оранжеви или разноцветни. Белите персийки със сини очи имат вродена склонност към глухота. Някои, с различно оцветени очи, са глухи откъм синьото око.

Цвят: чисто бял, без петна и нюанси.

Козина: дълга, копринена и светла, с красива „яка“ на врата, Дебела и гъста опашка.

Тяло: масивно, но не тежко, със солидна мускулатура и къси крайници. Големи, обли лапи с розови възглавнички.

Глава: кръгла и широка, с отдалечени малки уши, обрасли с косми. Къс нос с розова носна гъба, дебели бузи и сплескана муцуна, без издадени челюсти.

Очи: големи, кръгли и добре отворени, с дълбок син цвят.бяла персийска котка

Забележка: белите персийски котки с оранжеви или разноцветни очи имат същия стандарт. Опашката на тези породи трябва да бъде внимателно почиствана от жълтеникави петна, които не се допускат на изложби.

Черна персийска котка

черна персийска коткаТази котка има дълга история, започваща още от 16 век и е една от първите официално признати породи. Черните персийки са много ценни, понеже много трудно се постига абсолютно черен цвят, без рижав или опушен оттенък. Косменото покритие изисква специални грижи и внимание: влагата придава кафяв оттенък, а от слънцето цветът избелява. Цветът трябва да е блестящо черен, без ивици и светли косми.

Някогашните персийски котки носели следи от ангорските котки, които впоследствие били отстранени. Втората световна война прекъснала селекционните програми в Европа, но в САЩ те продължили и черната персийска котка три пъти била обявена за котка на годината. Тя е привързан компаньон, недоверчива към чужди хора.

Смята се, че е по-жизнена от бялата персийска котка. Размножаването на черната персийка не е лесна задача, а котенцата не придобиват постоянния си цвят докато не навършат седем месеца.

Черната персийска котка е изключително красиво и обичано животно.

Цвят: черен, еднакъв до корена на косъма, без примес от друг цвят, без бели косми.

Козина: копринена, дълга и мека, с красива яка

Тяло: масивно, с неголямо тегло, с къси крайници, солидно и мускулесто,

Глава: кръгла и масивна, широка, с раздалечени малки уши, обрасли с косми, широка муцуна и малък нос с черна носна гъба.

Очи: големи, кръгли, широко отворени, с оранжев или меден цвят, без зелени нюанси.

Забележка: котетата може да са със сив или червеникав цвят, който след 6 месеца трябва да премине в черно.

Черната персийка с червеникави нюанси се нарича „гарваново крило“.

Червена персийска котка

Перфектен екземпляр от тази огнено оцветена порода се среща много рядко. Обикновено в котилото едни от малките са червени на цвят, а други – червенотигровани.

Обикновено червените персийки имат тигрова окраска на главата, краката и опашката, но тези белези не се забелязват при наличието на дългата космена покривка.

Оранжевата персийска котка (предишното име на червената персийка), станала известна в Англия през 1895 г.

През 30-те години на нашия век немски специалисти селекционирали великолепни екземпляри, но всичко било унищожено по време на Втората световна война. В Англия до 1949 г. червената персийка била рядкост, но интересът постепенно нараснал и добрата селекция осигурила постоянно място на изложбите.

Червената персийска котка е много култивирана и приятелски настроена порода, затова е предпочитан компаньон. В някои котила може да се появи червенотигрова котка, а пекинският вариант е нежелателен, защото извънредно сплесканата муцуна създава дихателни и кожни проблеми на животното.

Цвят: еднороден червен цвят, без следи от нюанси и най-вече без райета.

Козина: дълга и копринена, гъста, но мека, опашката е къса.

Тяло: набито и масивно, с къси, но пъргави крайници.

Глава: широка и кръгла, с раздалечени очи, обрасли с косми, къс нос и дебели бузи.

Очи: големи и кръгли, с меден цвят (по-тъмен или по-светъл).

Многоцветни персийски котки

Тези породи винаги имат един едноцветен родител. При персийските котки тип сребърна таби (на ивици) в селекцията например участва чинчила.

Едни от рядко срещаните породи сред персийките са сивите и червените таби, които се селекционират трудно. А персийката камео е селекционирана през 70-те години в САЩ, като вариантът камео опушена е най-рядката.

Става дума за котка, чийто цвят като че ли се изменя при движение (белите косми са с кайсиев цвят на върха). По принцип при опушените персийки основата на всеки косъм е бяла, а върховете – черни или сини.

Двуцветните персийки са украсени с равномерно разпределени два цвята, от които единият винаги е бял.

Трицветните персийки имат окраска на косменото покритие в два цвята плюс белия.

Тъмноопушена персийска котка

Цвят: черен по хълбоците, по-тъмен по гръбнака, лицето и краката, като в основата си космите са чисто бели. Яката и снопчетата по ушите са със сребърен цвят,

Козина: дълга, копринена и гъста, с много дълги косми на яката. Опашката е къса и гъста.

Тяло: набито и масивно, с къси крайници, с неголямо тегло.

Глава: кръгла и широка, с раздалечени малки уши, обрасли с косми.

Очи: оранжеви или медени, широко отворени.

Забележка: при този още малко разпространен вариант челюстното издаване се смята за дефект.

Синьокремна персийска котка

Голямата популярност на тази порода се дължи на много приятните кремави и синьосиви жилки по козината. В първите години на селекцията синьокремавите персийки са се появявали в котила при сини и кремави родители и до 1930 г. не са били официапно признати. Интересното при тях е, че са по-жизнени и обичат разходките. По стандарта на Р1Ре се изисква фино смесване на цветовете, но в САЩ предпочитат контрастът на цветовете. Най-добрите екземпляри от тази порода имат тяло, което е еталон за персийска котка.

Цвят: пастелна смесица от син и кремав.

Козина: копринена, гъста и много мека.

Тяло: набито, с къси солидни крайници

Глава: широка и кръгла, малки уши, къс нос.

Очи: тъмнооранжеви.

Двуцветна персийска котка

Белият цвят е задължителен. Всички нюанси на втория цвят се приемат, но той трябва да бъде добре разграничен и разпределен върху 2/3 от козината. Главата има петна от двата цвята.

Тя е обла, с къс нос и широки в основата уши. Тялото е масивно и късо, със силни крайници. Зелени или кафяви очи със зелен нюанс.

Персийка кафяво таби

Цветът е пясъчен, с фини черни райета, слизащи до лицето и две-три спирали на бузите. На гърдите има две райета, които се разширяват към рамената и създават форма на пеперуда.

По гърба и страните има тъмни линии. Крайниците и раирани. Очите са с меден цвят.