Сиамски котки

2552
Сиамска котка

Видове сиамски котки

Кафява сиамка

Тази порода има светлобежов цвят (слонова кост) на тялото, а ушите, крайниците и опашката са с по-тъмнокафяво оцветяване. Носът и възглавничките на лапите също са тъмни. Основният цвят преминава в по-светъл на корема и гърдите. При малките котета, първо потъмняват ушите и носът.

Блестящите очи са сини на цвят.

Кафявите сиамски котки имат красива контрастираща окраска, но при възрастните животни започва известно сливане на маркировката на ушите и главата. Това е един от най-популярните варианти на сиамска котка.

Синя сиамка

Първите сини сиамски котки се появили във Великобритания през 80-те години на миналия век. Косменото им покритие се отличава със сребрист блясък. Окраската на гърдите и корема е бяла, а на гърба синкава. Маркировката на ушите, крайниците и опашката е сиво-синя. Цветът на носа и възглавничките също е сиво-син. Очите са ясносини.

Шоколадова сиамка

Тези котки добили известност през 90-те години на миналия век. Първоначално те били смятани за кафяви сиамки, но впоследствие се установило, че „разреденият“ шоколадовокафяв цвят се дължи на специфични гени у котките. Косменото покритие е с цвят на тъмна слонова кост, а носът и възглавничките, опашката и ушите са в по-тъмен цвят, Интересно е, че от тези котки произлиза след селекция друга красива порода-„хавана“.

Лилавата сиамка също е производна на шоколадения вариант. Окраската й е сива с розов отблясък. Тялото изглежда прекалено фино, но всъщност е мускулесто и силно. Идеални екземпляри от тази порода се срещат много рядко. Очите им са бадемовидни и яркосини на цвят.

Кремава и червена сиамка

Основният цвят на косменото покритие при тези котки е кремавобял, Те имат леко очертани ивици по опашката и крайниците. Окраската на кремавите екземпляри е пастелна (не оранжева), а на червените – в мека червеникава тоналност. На изложбите тези сиамки се смятат за едни от най-красивите. Очите им имат небесносин цвят. Носът и възглавничките са розови.

Съществуват и костенуркови сиамки. При кафявите екземпляри основният цвят е слонова кост, който към гърба става по-тъмен. Козината е изпъстрена с кафяви, червени и кремави петънца. Сините костенуркови сиамки имат белезникава светла основа на окраската, която към гърба става сивосинкава. При костенурковите лилави сиамки основният цвят е бял, изпъстрен с кремави петънца, а носът и лапите са лилаво-розови.

Кайсиева сиамка

Тези красиви нежни животни имат много светло оцветена космена покривка, която към гърба получава леко кайсиево оцветяване. Маркировката на характерните места е с по-тъмен меденокайсиев нюанс. Очите са изразителни и ясносини на цвят.

Сиамка таби

Най-често се срещат сиамки таби със светлобежов, основен цвят и допълнителна кафеникава маркировка. Светлото космено покритие на тези котки с течение на времето леко потъмнява.

Контрастните ивици са много добре очертани по бузите, около носа и около очите.

Характерните тъмни ивици тръгват от очите към ушите, които не са раирани. Крайниците на сиамкататаби са също с много характерни високо разположени ивици, които от скакателните стави към лапите преминават в общ цвят. Краят на опашката също е тъмно оцветен, Интересно е, че при малките котета оформянето на ивиците продължава дълго и стопанинът може да е сигурен, че ще има сиамчета таби, ако бузите са с тъмен цвят. На челото на отрасналите екземпляри се появява риулк с форма „М” (характерен за котките таби). Отстрани по тялото се появяват петънца с по-светъл от основния цвят. Такива петънца не се срещат при никоя друга разновидност на сиамските котки.

При сиамките таби съществува голямо разнообразие в окраската. Основният цвят е в същите варианти, както при едноцветните сиамки, а маркировката може да бъде кафява, шоколадова, синя, червена, лилава. Очите са сини и много живи, оградени с характерната тъмна ивица.

Интересни факти за сиамски котки

В Националната библиотека в Бангкок се пази книга от XIV век със стихове за котката. В нея, под името Вихиенмас, е описана котка, подобна на сиамките. Изглежда, че тя е живеела на територията на днешен Тайван преди много столетия.

Сиамската котка била донесена в Европа през 1884 г. – кралят на Сиам подарил на британския консул един екземпляр. През следващата година една сиамска котка била изложена в Кристал Палас, където направила изключително впечатление и била определена като сензация. През 1901 г. в Англия било образувано Дружество на любителите на сиамски котки.

Котката се среща в различни разновидности, но трябва да се знае, че при възрастните екземпляри козината потъмнява.

Сиамската котка е дръзка, властолюбива, пищна, шумна, нежна и омагьосваща. Понякога има доста учудващо държане. Тя е една от най-интелигентните котки и въпреки деликатността и боязливостта е много добър приятел, който се привързва силно към стопаните си.

Сиамската котка има среден ръст и е с дълги, фини крайници – задните са малко по-дълги от предните. Опашката е дълга и изтънена на края. Сиамките имат хармоничен облик с пропорционални тяло, крака и глава. Главата е доста дълга, с триъгьлна форма, а муцуната е фина и заострена. Долната челюст е добре изразена. Ушите – в основата са доста широки по форма, големи и насочени напред. Очи – леко заоблени, с бадемова форма, с тъмносин цвят, без зелени нюанси. Козината – много къса, лъскава, фина и гъста. Цвят на косменото покритие – различни вариации, описани по-горе.

Предполага се, че сиамската котка произхожда от дивите бенгалски котки, които имат над десетина варианта. Те се отличават с голямо разнообразие на размерите и окраската на косменото покритие. Един от вариантите на бенгалската котка много наподобява днешната сиамка – оцветяването на главата и ушите, а също така на крайниците и опашката е по-тъмно.

Бенгалската котка е разпространена в доста обширен район на Азия – Китай, Тибет, Корея. Среща се и на островите Ява, Борнео и Суматра. Някои екземпляри от дивата бенгалска котка достигат на дължина до 80-90 см и са с много впечатляващ вид. Косменото им покритие е със сивожълтеникава основа, обсипана с тъмни петна, които образуват ивици. Опашката също е с тъмен край, а ушите са украсени с кичурчета косми,

Бенгалките, от които по всяка вероятност са произлезли днешните сиамски котки, са нощни ловци. Сред природата те живеят по двойки и с общи усилия отглеждат поколение от 2-3 котета, В страните, където се среща, бенгалската котка се опитомява и живее сред хората като домашен приятел.

Както споменахме по-горе, британският консул в Бангкок Оуен Гоуълд пренесъл първите сиамки във Великобритания. Те предизвикали невероятен интерес и през 1891 година артистът Харисън Уайър организирал изложба в Кристал палас, Лондон. През следващата година той издал книгата „Нашите котки и всичко за тях“, а поради усиленото развъждане на сиамски котки било издадено и описание на „кралската котка от Сиам“. В края на века англичаните разделили сиамките на две групи: с удължени и с овални глави.

Една година след създаването на дружеството на сиамските котки (1901) бил изработен и стандарта. В края на петдесетте години в Англия селекционерите започнали да насочват усилията си предимно към създаването на сиамки с удължена конструкция на тавата, с нежно и източено фино тяло, с по-дълги крайници и опашка със заострен край.

Екземплярите с по-заоблени глави загубили значение за селекцията, но докъм 1970 година на изложбите все още били демонстрирани и котки с по-грубо телосложение и закръглена форма на главата. По това време най-напред в Скандинавия започва да се налага новият, по-фин тип на сиамската котка. Той се различава от популярния в края на миналия век тип сиамка, която имала кръгла глава, високо поставени уши и деформирана пречупена опашка. Характерно за тогавашните сиамки било кривогледството. Странната деформация на опашката била смятана за признак на благородство, но днес специалистите са на мнение, че тя се дължи на близкородствена селекция. Според тях дългата опашка е в хармония с цялостния грациозен силует и те отстраняват нежелания дефект при подбора за селекция.

Сиамските котки имат над 20 разновидности, като някои от тях са изключително популярни по света.